Решение № 7840 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1706/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Е. А. и Я. П. А., в качеството на родители на детето Е. – Д. А. чрез пълномощник адвокат Т. Тошев, срещу Решение № 1253 от 28.11.2025 г. по адм. дело № 359/2025 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е отхвърлено оспорването им по жалба против Заповед № ЗД/Д-ВН-165 от 29.10.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Видин, с която е настанено временно при условията на спешност детето Е. – Д. А. в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) – [населено място]. В жалбата са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели не са съгласни с изводите на съда, че е доказано и в административното и в съдебното производство основанието за прилагането на тази най – тежка мярка. Според тях само визирането на „висшия интерес на детето“ не освобождава държавните органи от задължението за доказване наличието на такъв. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него - постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени Заповед №ЗД/Д-ВН-165 от 29.10.2025 г. на директора на ДСП гр. Видин. Претендират се направените разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин в писмено възражение изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции съобразно сложността на делото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в сответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, и е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед №ЗД/Д-ВН-165 от 29.10.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин за временно настаняване на детето Е. – Д. А. в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс за социални услуги за деца и семейства – [населено място] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето (ЗЗДeт). От фактическа страна е установено, че детето Е. – Д. А. е родено на [дата на раждане] и първоначално е отглеждано от майката Д. Е. А., а от 2013 г. е настанено и отглеждано от бабата по майчина линия в гр. Монтана. От 2018 г. отново се отглежда от майката в гр. Видин като от около 4 – 5 години и досега за Е. – Д. се грижат майката и съпруга й Я. А., който е и осиновител на детето. Тримата живеят в семейното жилище, собственост на Я. А., съвместно с бабата по бащина линия, а към момента и със сина на бащата от предходна връзка. На 29.10.2025 г. в Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин е постъпил сигнал от директора на [заличен текст],[населено място] за сериозни опасения, че ученичката Е. – Д. А., в [заличен текст] в училището, е жертва на продължително насилие в семейна среда. Посочено е в сигнала, че по данни на Е. майка й е в неизвестност от 27.10.2025 г., като към момента за нея се грижи съпругът на майката, който е и неин осиновител. По повод постъпилия сигнал е проведена екипна среща на представителите на мултидисциплинарния екип, работещ по координационния механизъм за взаимодействие между институциите и организациите при случаи на деца в риск и е изготвен доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“. Директорът на ДСП е приел, че за запазване живота и здравето на детето е целесъобразно непълнолетната Е. – Д. А. да бъде спешно настанена в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към КСУДС – [населено място]. По делото са представени протоколи за проведен разговор между социален работник, водещ случая, с майката Д. А. и с психолога на училището Л. С., както и актуален социален доклад за здравословното и емоционалното състояние на детето след настаняването му в дома за резидентна грижа. Първоинстанционният съд е положил изключителни усилия да установи фактическата обстановка и действителните отношения между родителите и детето, като за целта е разпитал и две групи свидетели. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че оспорената Заповед № ЗД/Д-ВН-165 от 29.10.2025 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Видин за временно настаняване на детето Е. – Д. А. в „Кризисен център“ към КСУДС – [населено място] е законосъобразен административен акт, тъй като е постановен от компетентен орган, съобразен с изискването за форма на административния акт, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. След преценка и анализ на съдържащите се в административната преписка писмени доказателства и събраните допълнително в хода на съдебното производство както писмени, така и гласни доказателствени средства, първоинстанционният съд е извел фактически констатации, които настоящата инстанция намира за верни. Въз основа на тях е достигнал до обоснован и правилен извод, че безспорно са постъпили данни в ДСП – Видин за дете в риск, дете, спрямо което е упражнено насилие – физическо, психическо и сексуално, поради което са налице предпоставките по чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. във вр. чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЗДeт за издаване на оспорената заповед. Първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на свидетелката И. за липса на каквито и да е конфликти в семейството поради несъответствие на всички други, събрани в производството доказателства и установени обстоятелства за наличие на такива. Съдът не е кредитирал с доверие и показанията на свидетеля Р. относно обстоятелството за наличие на проблеми с детето, тъй като възприетото от него се базира на споделено от родителите и представена от тях информация. Съдът е приел, че в производството не са събрани доказателства, от които категорично да се установява, че детето е манипулативно. В съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК е съобразил и настъпилите след постановяване на заповедта нови факти и обстоятелства от значение за спора, а именно данните от изготвения актуален социален доклад и събрани в тази насока писмени и гласни доказателства досежно наличие на данни за упражнено насилие върху детето, довели до силно влошени отношения между родител и дете, които не са опровергани в хода на производството. Съдът е намерил за правилна констатацията на административния орган, че с оглед постъпилите данни от детето и установеното негово психо – емоционално състояние правилно е приложена мярката за спешно извеждане на непълнолетната Е. – Д. от семейството. Достигнал е до извода, че както от показанията на свидетелите, така и от предоставената информация от самите родители и детето, се установява наличието на дълбок конфликт между тях, като констатираните силно влошени отношения към момента на издаване на заповедта не влияят положително върху психическото и емоционално развитие на детето и представляват заплаха за неговото здраве. В заключение е посочил, че наложената с оспорената заповед временна мярка при условията на спешност – настаняване в Кризисен център до постановяване на решението на съда по чл. 28 от ЗЗДeт способства за осигуряване на най – добрия интерес на детето – развитието на детето в сигурна и защитена среда, за установяване на действителните обстоятелства за осигуряване на такава. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното задължително предписание, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени и гласни доказателства, анализирани са релевантните факти и обстоятелства, като са обсъдени правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Изложените в касационната жалба възражения за неправилност на съдебния акт преповтарят доводите му за незаконосъобразност на оспорения административен акт пред първоинстанционния съд. Правните изводи на съда за съответстващо на закона процедиране от органите за социално подпомагане напълно се споделят от настоящия касационен съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. В отговор на касационните оплаквания следва да се отбележи, че мерките за закрила, разписани в чл. 4 от ЗЗДет. се основават на изрично изброените в чл. 3 от ЗЗДет принципи. Целта им несъмнено е да защитят и гарантират основните права на детето във всички сфери на обществения живот. Неоснователен се явява и доводът на касационните жалбоподатели за необоснованост на обжалвания съдебен акт. В качеството му на касационно основание, необосноваността е порок, който опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в преценката на фактите. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се базират на прецизно събраните и анализирани доказателства. Обратно на твърдяното от касаторите, за да обоснове правилен съдебен акт, за съда не е било необходимо изслушването на съдебномедицинска и/или психолого-психиатрична експертизи. Назначаването на такива и ползването на специални знания в посочените области е относимо по-скоро към производството по чл. 28 от ЗЗДeт, доколкото могат да способстват за установяване на действителните обстоятелства с цел осигуряване на най – добрия интерес на детето – развитието му в сигурна и защитена среда. В тази връзка, не може да бъде споделено оплакването на касаторите за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неизпълнение на вменено му задължение за служебно назначаване на посочените експертизи с цел правилно изясняване на спора. Изложеното обуславя извод за законосъобразност на оспорената заповед. Като е стигнал до същия извод и е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което, при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на ответника следва да бъде уважено, на основание чл. 143 ал 3 от АПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер, определен от съда на 100,00 /сто/ евро за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,