Определение № 4261 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 352/2023 г.

Производството е по молба за връщане на внесено обезпечение по чл.282 ГПК. Молителят М. Б. Д., с молба, подадена в електронна форма вх.№ 10386/14.06.2024 г., чрез пълномощника му адв. Г. Х. – САК, е поискал внесената сума от 17 161 лв. като обезпечение за спиране на основание чл.282 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 183 от 19.10.2022 г. по в. гр. д. № 237/2022 г. на ОС – Разград, до произнасяне по касационната жалба на М. Б. Д., да бъде освободена от ВКС и върната по сметката на вносителя ѝ Б. Д. П., от която сметка сумата е била преведена на ВКС за задължението на М. Б. Д., посочена сметката в молбата. Твърди, че решението на въззивния съд е влязло в законна сила, след като с постановеното определение по реда на чл.288 от ГПК по настоящето дело, не е било допуснато касационното му обжалване, поради което няма основание внесеното от него обезпечение да бъде задържано от съда, нито има основание за сумата по обезпечението съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл.507 и чл.508 ГПК и срещу сумата всеки кредитор да насочи изпълнението на свое вземане. Насрещната страна по молбата - И. Р. Н., чрез пълномощника си адв.М. Р. М. от АК-Р., с писмена молба по пощата, с вх.№ 15446/13.09.2024 г., не възразява срещу молбата на М. И. да се освободи внесеното обезпечение и да бъде върнато на вносителя му Б. П., тъй като дължимите й суми от М. Д. по влезлия в сила съдебен акт са били удовлетворени. По силата на т.39 от Правила за образуване, случайно разпределение и насрочване на делата във Върховния касационен съд, утвърдени от Председателя на ВКС със Заповед № 645 от 19.07.2022 г., компетентен да се произнесе по молбата, е съставът на ВКС по настоящето дело. Молбата е подадена в срока по чл. 82 ГПК. С определение № 4299 от 30.11.2022 г. по ч.гр.д.№ 4535/2022 г. на ВКС, ІІ г.о., е спряно на основание чл.282 ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 183 от 19.11.2022 г. по в.гр.д.№ 237/2022 г. на ОС-Разград, до приключване на касационното производство по подадената на 28.11.2022 г. от М. Б. Д. касационна жалба срещу него. Посочената касационна жалба на М. Д. е разгледана по настоящето гр.д.№ 352/2023 г. на ВКС, II г.о., и с определение по него по чл.288 ГПК с № 2565/27.05.2024 г., не е допуснато касационно обжалване на въззивното въззивно решение № 183 от 19.10.2022 г. по гр.д.№ 237/2022 г. на ОС-Разград в обжалваните от М. Д. части, с които е осъден да заплати на И. Н. парични суми. Така на основание чл.296, т. 3 от ГПК въззивното решение е влязло в законна сила на 27.05.2023 г. След като са налице данни, че горепосоченото осъдителното решение е влязло в законна сила, преценка подлежи ли на връщане внесената сума като гаранция, на основание чл.282, ал.5 от ГПК, не може да се извършва с оглед предпоставките за отхвърляне на иска или прекратяване на производството поради недопустимост. Преценката може да се извърши само поради погасяване на задълженията на осъдения длъжник към кредитора, тъй като предназначението на внесената гаранция в такъв случай, е да се удовлетвори паричното вземане, предмет на осъдителното въззивно съдебно решение. Данните по делото сочат, че в полза на И. Р. Н. за сумите, за които исковете ѝ по настоящето дело са били уважени, е бил издаден от ОС-Разград изпълнителен лист още на 01.11.2022 г. по невлязлото към тази дата въззивно решение. Предвид изявлението на кредитора И. Н. чрез процесуалния ѝ представител адв. М. М. от АК – Разград с молба вх. № 15446/13.09.2024 г., че е получила изцяло дължимите ѝ суми по влезлия в сила съдебен акт, то искането на молителя-длъжник М. Д. за връщане на паричната гаранция/обезпечение/от 17 161 лв ., направено в срока по чл. 82 ГПК, е основателно. Сумата следва да се преведе по банковата сметка на нейния наредител (трето лице) Б. Д. П., посочена във вносния документ от 03.04.2023 г. / на л.4 от ч.гр.д. № 4535/2022 г. на ВКС, II г.о. /, което именно трето лице е превело сумата на ВКС в изпълнение задължението на М. Б. Д., като отношенията между тях по повод това плащане е без значение за настоящето произнасяне. По изложените съображения Върховният касационен съд състав на Второ гражданско отделение