Определение № 150 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2018 г.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 19.06.2018г. по гр.д.№104/2018г. на ОС София, с което е уважен иск с правно основание чл.79 ЗЗД. Жалбоподателят –А. Г. Р., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответницата Д. А. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение. С определение от 22.11.2018г. по гр.д.№3213/2018г., ІV г.о. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и е дал указания на жалбоподателката А. Г. да внесе 500 лева държавна такса в седмичен срок от получаване на съобщението. По молби на жалбоподателката А. Г. вх.№10814/11.12.2918г. и №65/03.01.2019г. срокът за внасяне на държавната такса е бил удължаван на два пъти с по двадесет дни. Съобщение за дадената и последва възможност да внесе държавната такса жалбоподателката е получила на 15.03.2019т. и двадесет дневният срок за извършване на това процесуално действие е изтекъл на 04.04.2091г. /четвъртък/. При така установените данни по делото настоящият състав намира, че на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК касационната жалба на А. Г. Р. следва да бъде върната, а производството по делото да се прекрати. Предвид изложените съображения, съдът