Решение № 1990 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10388/2013 г.

Решение № 1990 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10388/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Бердж Оник Джаникян обжалва решение № 809 от 12.04.2013 г. на Административен съд, Пловдив, постановено по адм. дело № 2337/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 161107041/27.03.2012 г. и ревизионен акт № 1215039/23.04.2012 г. за поправка на ревизионен акт, издадени от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърдени с решение № 619/31.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив. В жалбата и в молбата за уточняването й се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че оспореният ревизионен акт е издаден срещу ЕТ Униарт 1 - Бердж Джаникян, който търговец е заличен на 01.01.2012 г., на основание § 5 от ПЗР на Закона за търговския регистър, поради липсата на пререгистрация в Агенция по вписванията в предвидения от закона срок и неправилно е индивидуализирал субекта на задължението. Оспорва като незаконосъобразни изводите на съда за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Пловдив оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита на процесуалния му представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, подадена от Бердж Оник Джаникян е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждане на жалбата по същество и след проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, съдът намира следното: С оспорения пред административния съд ревизионен акт на Бердж Джаникян е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 992.70 лева и лихви в размер на 731.80 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В хода на ревизията е изготвен паричен поток на приходите и разходите на домакинството на ревизираното лице. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, органите по приходите са установили, че за 2005 г. семейството на Джаникян е разполагало с налични парични средства в размер на 3520 лева, от продажба на МПС и от трудовото възнаграждение на съпругата. Определените за периода разходи са в размер на 16 145.02 лева и произтичат от разходи за издръжка съгласно НСИ /без разходи за съобщителни услуги и разходи за данъци, за които лицето е представило документи/; за застрахователни премии; данъци и осигуровки, платени през годината, в общ размер от 1526.71 лева; разходи за получени услуги от Мобилтел АД и от РДВР в общ размер от 8147.74 лева и разходи за две пътувания в Гърция през 2005 г., с цел командировка за общо 10 дни. По този начин е установено превишение на разходите над приходите на семейството от 12 625.02 лева, половината, от което в размер на 6312.51 лева, органите по приходите са приели, че представлява доход с неустановен произход на Бердж Джаникян, който подлежи на облагане съгласно чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.). На основание чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е определено задължение в размер на 992.70 лева и съответните лихви, върху тази сума към момента на издаване на ревизионния акт. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че е доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. В тази връзка е приел за недоказано твърдението на ревизираното лице, че е получило сумата от 110 000 щатски долара по договор от 28.02.2003 г. Направен е краен извод, че констатациите в ревизионния акт не се оборени, поради което е потвърдил установените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихви, като законосъобразни. Решението е частично неправилно. Възражението, че съдът неправилно е индивидуализирал субекта на задължението по ревизионния акт, е неоснователно. Ревизията е възложена по отношение на Бердж Джаникян, в качеството му и на едноличен търговец с фирма ЕТ "Униарт - Бердж Джаникян", но с ревизионния акт са установени по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК задължения на физическото лице Бердж Джаникян по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за доходи по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.), а не такива за доходите му от стопанска дейност като едноличен търговец. По отношение на последните, органите по приходите са приели, че са в размер на декларираните и са обложени с окончателен /патентен/ данък. Поради това и обстоятелството, че едноличният търговец не е пререгистриран в търговския регистър, воден от Агенция по вписванията в предвидения от закона срок, е ирелевантно за законосъобразността на издадения ревизионен акт и установените задължения за данък общ доход. Правилно в решението е прието за доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. Твърдението на касатора, че е разполагал с налични парични средства в размер на 110 000 щатски долара, получени по дарение, е недоказано. В мотивите на решението съдът е обсъдил представените в тази връзка доказателства - договор от 28.02.2003 г., извлечения от банкова сметка, открита в САЩ на името на Оник Джаникян - баща на ревизираното лице и правилно е приел за доказан единствено факта на получаване на парични средства по банковата сметка на бащата за периода 12.02.1986-11.04.1986 г. По делото не са налице доказателства, че тези средства са изтеглени и предоставени на Бердж Джаникян по силата на договор от 28.02.2003 г., поради което следва да бъде споделен крайният извод за законосъобразно формирано начално салдо на разполагаемите парични средства на касатора към 01.01.2005 г. Неправилно и в нарушение на материалния закон, съдът е потвърдил като законосъобразен размера на установения с ревизионния акт данък. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК при прилагане на особения ред за облагане, органите по приходите следва да съобразят данъчната основа за облагане и размера на установения данък според действащия по време материален данъчен закон. В случая видно от мотивите на ревизионния акт органите по приходите са приели за данъчна основа на доходите по чл. 15 от ЗОДФЛ (отм.), определеният съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК доход с неустановен произход на ревизираното лице в размер на 6 312.51 лева. Върху така установения доход е приложена данъчната ставка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм. в действащата за 2005 г., редакция). Така формираната данъчна основа представлява половината от установеното при ревизията превишение на приходите и разходите на семейството на ревизираното лице в общ размер от 12 625.02 лева. Видно от мотивите на ревизионния акт, в разходите на семейството е включена сумата от 342 лева платен окончателен (патентен) данък за дейност, осъществявана от ЕТ Униарт 1 - Бердж Джаникян. Тази сума представлява разход на търговското предприятие на лицето, във връзка с осъществяваната дейност, подлежаща на облагане с окончателен патентен данък и не е относимо обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 2, т. 2 ДОПК при изследване разходите на ревизираното лице извън търговската му дейност и тези на семейството му. Както се посочи по-горе в процесния случай с ревизионния акт не са установени допълнителни задължения за Бердж Джаникян в качеството му на едноличен търговец. С оглед на изложеното посочената сума от 342 лева неправилно е включена в разходната част на изготвения при ревизията паричен поток на Джаникян и съпругата му. Без тази сума превишението на разходите над приходите за 2005 г. възлиза на 12 283.02 лева /вместо определеното при ревизията - 12 625.02 лева/. Следвайки методиката, използвана от органите по приходите - доход с неустановен произход на ревизираното лице представлява половината от посочената сума в размер на 6 141.51 лева. Освен това при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху дохода с неустановен произход, органите по приходите не са приспаднали внесените от Джаникян в качеството му на самоосигуряващо се лице, задължителни осигурителни вноски за 2005 г. в общ размер от 924 лева. При ревизията е установено, че лицето е имало задължението да прави вноски за осигуряване за своя сметка, на основание чл. 6, ал. 7 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, както и че вноските са платени през 2005 г. върху минималния осигурителен доход. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) данъчна основа е облагаемият доход за съответната данъчна година, намален с разходите за дейността и предвидените в този закон вноски и облекчения. По аргумент от чл. 22, ал. 1, т. 2 (ред., ДВ, бр. 108/2004 г.) това се отнася и за вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които лицата по закон са задължени да правят за своя сметка. В случая при определяне на данъчната основа за облагане на доходите с неустановен произход на Джаникян внесените за негова сметка задължителни осигурителни вноски не са приспаднати. Първоинстанционният съд в мотивите на решението се е съсредоточил върху възраженията на ревизираното лице относно разполагаемите парични средства към началото на ревизирания период, но не е извършил проверка за спазване на материалния закон при определяне на данъчната основа. След приспадане на направените от лицето вноски за задължителни осигурителни вноски в размер на 924 лева, данъчната основа за облагане на доходите с неустановен произход за 2005 г. е в размер на 5217.51 лева /6 141.51 лева - 924 лева/. При така определената данъчна основа, дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е 751.50 лева / 264 + (5217.51 лева - 3000)х 22%/. За разликата до определения размер от 992 лева и съответните лихви, решението, с което жалбата на Бердж Джаникян е отхвърлена, е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК за нарушението на материалния закон, касационната инстанция следи служебно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което ревизионният акт в частта на установените задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. за разликата над 751.50 лева и съответните лихви до пълния определен с ревизионния акт размер на задължението за данък от 992 лева и съответните лихви или за сумата от 240.50 лева и съответните лихви, следва да се отмени. В останалата част, в която жалбата е отхвърлена, решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да бъде отменено решението и в частта на присъдените в полза на приходната администрация разноски, за сумата над 218.33 лева. На касатора се дължат разноски само за първата инстанция, с оглед направеното пред тази инстанция искане за присъждането им. От представените по делото доказателства се установява, че са направени разноски в общ размер от 300 лева - 50 лева платена държавна такса за образуване на съдебното производство и 250 лева платено адвокатско възнаграждение по договор от 23.08.2012 г. С оглед материалния интерес, определен от размера на задълженията за главница и лихви, за които се отменя ревизионният акт, следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 72.80 лева. Разноски за касационното производство не следва да се присъждат, поради липсата на искане за това. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,