Определение № 184 от 22.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 2006/2013 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 08.10.2013г. на съдията- докладчик по чнд № 1304/13г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че с оглед разпоредбата на §9, ал.2 ПЗР на ЗИДНПК, компетентен да разгледа делото е Окръжният съд гр. Варна. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Внесено е искане на основание чл.368, ал.2 от НПК от адв. В. – защитник на обвиняемия И. Н. П. по ДП № 651/05г. по описа на ОДП гр. Варна. С разпореждане от 01.10.2013г., постановено по нчд № 1135/13г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, съдията - докладчик приел, че компетентен да се произнесе по искането е специализираният наказателен съд съгласно чл.411 а от НПК, прекратил производството и го изпратил по компетентност на Специализирания наказателен съд. С разпореждане от 08.10.2013г. съдията - докладчик прекратил съдебното производство по образуваното чнд № 1304/13г. по описа на Специализирания наказателен съд и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС на РБ. Съобразно разпоредбата на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗИД НПК съдебният контрол върху досъдебните производства за висящи наказателни дела, образувани преди 31.12.2001 г. се осъществява от съда, които е бил компетентен преди тази дата. По съществото си производството по чл.368 и сл. не е свързано с осъществяване на съдебен контрол (предварителен или последващ) по отношение на действия на органите на досъдебното производство, както е приел съдията – докладчик от Специализирания наказателен съд и не влиза в обхвата на § 9, ал.2 от ПЗР на ЗИД НПК. Анализът на нормата на чл.368 НПК дава основание да се прецени, че това е правно - регламентирана възможност за обвиняемия да предизвика приключване на досъдебното производство и придвижване на делото в същинската му съдебна фаза. Компетентен да разгледа тази молба е съдът, който е компетентен да разгледа делото в съдебната му фаза и да се произнесе и по съществото му. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че към момента на приемане на разпоредбата на §9, ал.2 от ПЗР на ЗИД НПК не са съществували нормите на чл.368 и сл. НПК, респективно законодателят не е уредил въпроса за компетентността в това производство. Спазвайки принципа за невъзможност наказателно процесуални норми да имат обратно действие трябва да бъде направен извод, че обсъжданата законова разпоредба е неприложима за това производство. Предвид изложеното ВКС прие, че компетентен да разгледа делото е Специализираният наказателен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, ВКС, І НО,