Определение № 317 от 24.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2016 г.

Производство по чл. 307 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1 ГПК, образувано по жалба вх. № 4753/17.03.2014г. на Д. Г. Д., с която обжалва решение от 27.02.2009г. по гр. дело № 2321/2007г. на Софийски районен съд, оставено в сила с решение от 10.03.2011г. по в. гр. дело № 5418/2009г. на Софийски градски съд. С посочените решения са отхвърлени исковете на Д. Г. Д. против Етажната собственост на блок 65, вход Б, в@@5@ [населено място] с етажни собственици, подробно описани в диспозитива на решението, за присъждане на сумата 3653,06лв. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗЗД, вр. 41 ЗС и искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата 450 лв. лихви за забава за периода 01.09.2005г. - 06.02.2007г. Ищцата е осъдена да заплати на Етажната собственост разноски за първоинстанционното производство в размер на 305лв. и разноски за въззивното производство в размер на 300лв. С жалбата е поискано да се отменят посочените решения, като незаконосъобразни, с които е осъдена да заплати съдебни разноски на етажната собственост, иска се да се уважат предявените искове, ответниците да се осъдят солидарно да заплатят на ищцата сума в размер на 1970 лв., съгласно заключение на счетоводно експертиза, или да и върнат желязна врата на посочената стойност. В изпълнение на разпореждане № 100/20.06.2016г. на председателя на първо г. о. на Върховен касационен съд и разпореждане от 31.08.2016г. на Софийски районен съд, молителката да посочи мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, последното връчено на 14.09.2016г., Д. Г. Д. е подала възражение вх. № 3061046/16.09.2016г., възражение вх. № 1136978/20.09.2016г. и молба вх. № 1138436/26.09.2016г., с които излага твърдения за неправилност на решенията, като постановени въз основа на протоколи писани от неизвестно за молителката лице, с невярно съдържание, опровергани от представени от нея писмени доказателства; поддържа, че към протоколите липсвал списък на присъствалите лица, били укрити протоколи и унищожени доказателства от лицето С. Х., който не бил упълномощен да представлява етажната собственост и да упълномощава други лица; изложени са съображения за дейността на молителката като касиер на етажната собственост; че била оставена да се защитава сама, тъй като ангажираният адвокат не се явявал на всички заседания; изложена е фактология за извършвана от молителката дейност по подмяна на желязна врата, боядисване на пощенски кутии, поправка на покрив и други дейност - обстоятелства, с които молителката доуточнявана молбата, озаглавена „жалба”. Към молбата - жалба представя писмени доказателства, без да са изложени съображения, обосноваващи значението им за отмяна на решенията в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Преди да се разгледа искането за отмяна по същество, следва да се извърши проверка по неговата допустимост, която включва изискването молбата да е редовна - да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна (чл. 306, ал. 1 ГПК). С Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС са поставени на разглеждане въпроси, свързани с производството за отмяна на влезли в сила решения по глава 24 ГПК, по които е създадена противоречива съдебна практика, между които е поставен и въпроса по т. 10 - какви са правомощията на ВКС по чл. 307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1-7 ГПК и чл. 304 ГПК. Отговорът на поставения въпрос има значение за допустимостта на настоящата молба за отмяна, тъй като покрива хипотезата заложена във въпроса, което налага производството по делото да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.