Определение № 7530 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5168/2024 г.

Производството е по реда чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Й. П. от гр.Варна, подадена чрез процесуалния представител адв. Г. Върбанова, против определение № 2581 от 13.03.2024г., постановено по адм. дело № 227/2024г. по описа на Административен съд Варна. Частният жалбоподател релевира и развива подробни доводи за неправилност на обжалваното определение. Счита, че обжалваният от него съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необоснован. Претендира за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата срещу административния акт. Ответникът по частната жалба – Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, действащ чрез процесуалния си представител юрск. Д. Стефанова, във възражение оспорва основателността на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, против подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на С. Й. П., подадена срещу ревизионен акт №03000323002816-091-001/17.08.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта, в която е потвърден с решение №235/21.12.2023г. на Директор дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП и се прекратява производството по образуваното пред АС Варна адм. Дело №227/2024г. по описа на съда. Производството пред АС Варна се развива по реда на чл.156 и сл.ДОПК. Съдът е констатирал, че жалбата срещу ревизионния акт е подадена на 24.01.2024г., чрез пощенски оператор. Съдът е счел, че жалбата е недопустима и като такава не подлежи на разглеждане, тъй като 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт е изтекъл на 04.01.2024г. – присъствен ден, като е приел, че същият е започнал да тече на 21.12.2023г., когато на жалбоподателката е връчено уведомлението за изготвеното решение на директора на Д“ОДОП“ Варна. Спорно по делото пред АС Варна, както и с оглед на изложеното в частната жалба и възражението по нея е датата на която е редовно връчено уведомлението за изготвеното решение на данъчния директор. Съдът, след като дава указания и процесуална възможност на жалбоподателя да отстрани нередовността на жалбата си, възприема тезата на приходните органи, че решението е връчено на 21.12.2023г. и на двата посочени от лицето електронни адреси за връчване – [ел. адрес] и •••@•••. Видно от данните по делото е, че кореспонденцията с жалбоподателката се извършва от приходните органи чрез изпращане на електронни съобщения по реда на чл.29,ал.4 ДОПК на два електронни адреса, както и изпратено и съобщението за изготвеното решение на данъчния директор по жалбата по административен ред срещу РА. На първо място неизяснено е останало по делото, с оглед непълнотата на представената административна преписка, кой от двата електронни адреса е изрично посочен от лицето като електронен адрес за връчване на съобщения. В частната жалба се твърди, че това е адресът •••@•••, по смисъла на изрична молба от 12.05.2023г., но такъв фактически извод не може да бъде направен поради непълнота на преписката, която съдържа документи отпреди издадения ревизионен акт на 17.08.2023г. И все пак индиции в този смисъл и в подкрепа на твърденията на частната жалбоподателка са данните, че както РА, така и уведомлението за отстраняване на нередовности от 03.11.2023г. са изпратени и получени на този адрес, който е бил единственият, на който приходните органи са връчвали съобщения. При подаване на молба за отстраняване на нередовности от 08.11.2023г., С. П. подписва същата с КУКЕП, за който при проверката му с цел удостоверяване се установява, че е използван електронен адрес [ел. адрес], но няма данни по делото за този адрес да е изявявана изрична воля на страна за използването му като електронен адрес по смисъла на чл.28,ал.2 ДОПК. Безспорно, съобщението за изготвеното решение на данъчния директор е изпратено от приходните органи и на двата адреса като в удостоверението за връчване на л.47 от преписката е удостоверено активиране на електронната препратка от електронен адрес с посочване, както на адреса [ел. адрес], така и на адреса •••@•••. Съдът необосновано е приел, че активиране на препратката направено и от двата електронни адреса на една и съща дата – 21.12.2023г. Удостоверението на л.47 не е недвусмислено в този смисъл. Нито в становището на приходните органи от 15.02.2024г., нито във възражението към частната жалба не са наведени твърдения, не се сочат доказателства, че препратката е активирана и за адрес •••@•••. Данни, че тази препратка е активирана от този адрес чрез изтегляне на файла са налице за дата 16.01.2024г. Предвид изложеното касационният съд намира следното: По делото е са допуснати съществени процесуални нарушение от съда, който не е дал своевременно указания на страните за събиране на доказателства за обстоятелства, които са от значение за спора, вкл. и чрез служебно събиране на доказателства и използване на доказателствени средства, което е довело до непълнота на доказателствата относно обстоятелства, които са от съществено значение за спора, в частност относно допустимостта - срочността - на подадената жалба. Обжалваното определение следва да се отмени като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него на етапа на производство по допустимост на жалбата. На първо място съдът следва да установи кой е посоченият пред органите по приходите от страната електронен адрес за получаване на съобщения, за което се изиска цялата административна преписка, вкл. и уведомление от 12.05.2023г., при наличие на такова. В този смисъл се указва на съда, че електронната поща, привързана към КУКЕП, с който е подписано изявлението за отстраняване на нередовности от 08.11.2023г., не съставлява адрес по смисъла на чл.28,ал.2 ДОПК, ако не е налице и изрично волеизявление на лицето в същия смисъл. На следващо място съдът следва да установи, вкл. и чрез изискване на изрично удостоверение, справка от приходните органи, а при необходимост и чрез използване на специални знания от вещо лице компютърен специалист за отговор на въпроса дали на адреса, който е изрично посочен от страната за електронен адрес за връчване е налице активиране на препратката за съобщението на решението, по какъв начин и кога е станало това, като след събиране на данни в този смисъл се направят изводи получено ли е съобщението по реда и начина, предвиден в разпоредбата на чл.30,ал.6 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав, осмо отделение,