Определение № 95 от 10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 2889/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Т. и В. Г. Т. против решение от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 164 / 2017 г. на Окръжен съд – Монтана, в частта му с която е потвърдено решение № 94/15.03.2017 г. по гр.д.№ 1460/2016 г. на Районен съд Монтана, с което са уважени предявените от „ П. Б. / България” ЕАД пасивно субективно съединени искове, за установяване вземания на банката,при условията на солидарна отговорност, от ответниците М. Н. Т. и В. Г. Т. ,въз основа на сключен договор за финансов лизинг на МПС, по който ответниците имат качеството на съдлъжници, за които вземания ищецът – кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, по реда на чл.410 ГПК. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, съдебен акт. Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземания на ищеца срещу ответника, с цена на всеки от исковете - със самостоятелен предмет / главница, вкл.ДДС – 17 886,55 лева, такси – 179,02 лева, наказателна лихва – 3 890,67 лева, договорна лихва 1167,79 лева / макар основани на един и същ договор – под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост на търговски дела – 20 000 лева. Вземанията произхождат от абсолютна търговска сделка / чл.1 ал.1 т.15 ТЗ /, което обуславя и търговския характер на делото. На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение