Определение № 965 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 725/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс АПК.

Образувано е по частна жалба на И. Н. Д. от гр. Варна срещу, както следва:

1. разпореждане № 10507 от 21.12.2023г., постановено по адм.д. № 1605/2022г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Варна, с което на основание чл. 215 т. 3 АПК са оставени без разглеждане жалба вх. № 12558/28.08.2023г. и вх. № 15196/26.10.2023г., с които се допълва касационна жалба срещу съдебно решение № 474 от 06.04.2023г. и частната жалба на И. Д. срещу разпореждане № 7413 от 21.07.2023г.

2. разпореждане № 13051 от 05.12.2024г., постановено по адм.д. № 1605/2022г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което на основание чл. 213а ал. 2 във връзка с чл. 215 ал. 3 АПК е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 18364/03.12.2024 на И. Д. срещу разпореждане № 10507 от 21.12.2023г.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорените разпореждания като постановени в противоречие със закона и допуснати съществени нарушения на съдпороизводствените правила, като се навеждат съображения, че съдът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за спора. Навежда съображения по съществото на спора, като посочва, че при постановяване на съдебното решение не е съобразено, че в случая не се касае за водоплътна, а за попивна изгребна яма. Иска оспорените разпореждания да бъдат отменени.

Ответникът не изразява становище по частната жалба.

Частната жалба срещу разпореждането от 21.12.2023г. е подадена извън срока по чл. 230 АПК, тъй като видно от представените по делото доказателства жалбоподателят е уведомен за това разпореждане по реда на чл. 137 ал. 5 във връзка с чл.18а ал. 7 АПК, а именно устно по телефона на 23.01.2024г., като това е отбелязано на представеното съобщение /стр. 192 от делото/ съобразно изискванията на посочената разпоредба, като е спазен редът по нея. Предоставена е възможност на жалбоподателя в 7 дневен срок от уведомлението по телефона да се запознае с книжата, като на съобщението е указано, че този срок изтича на 30.01.2024г. Именно от тази дата 30.01.2024г. е започнал да тече 7 дневния срок за оспорване на разпореждането от 21.12.2023г., който срок е изтекъл на 07.02.2024г., който ден е сряда – работен и непразничен ден. Поради и това подадената на 17.12.2024г. по пощата жалба срещу разпореждането от 21.12.2023г. е подадена извън срока по чл. 230 АПК, съответно като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част на делото следва да бъде прекратено.

Частната жалба срещу разпореждането от 05.12.2024г. е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното разпореждане и срещу съдебен акт, които подлежат на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното разпореждане от 21.12.2023г. първоинстанционният съд е приел, че с определение № 12196 от 08.12.2023г. по адм.д. № 10940/2023г. на ВАС е оставено в сила определение № 1381 от 19.05.2023г. на АС – гр. Варна, с което е върната касационната жалба срещу съдебно решение по адм.д. № 1605/2022г. на АС – гр. Варна. Съдът е приел, че след като с жалбите, предмет на това разпореждане се допълва касационна жалба, която е върната с определение, оставено в сила с окончателно определение на ВАС, то тези допълнителни жалби следва да се оставят без разглеждане.

За да постанови разпореждането от 05.12.2024г. АС – гр. Варна е приел, че подадената частна жалба срещу разпореждане № 10507 от 21.12.2023г. е просрочена, тъй като жалбоподателят е бил уведомен за това разпореждане устно на 23.01.2024г. като срокът за оспорване е започнал да тече на 30.01.2024г. при спазване на изискванията на чл. 137 ал. 5 и специално на тези по чл. 18а ал. 7 АПК, съответно подадената на 17.12.2024г. по пощата жалба срещу него е просрочена.

Оспореното разпореждане от 05.12.2024г. е правилно.

Правилно съдът е приел, че подадената частна жалба срещу разпореждане от 21.12.2023г. е просрочена. Видно от представените по делото доказателства жалбоподателят е уведомен за това разпореждане по реда на чл. 137 ал. 5 във връзка с чл.18а ал. 7 АПК, а именно устно по телефона на 23.01.2024г., като това е отбелязано на представеното съобщение /стр. 192 от делото/ съобразно изискванията на посочената разпоредба, като е спазен редът по нея. Предоставена е възможност на жалбоподателя в 7 дневен срок от уведомлението по телефона да се запознае с книжата, като на съобщението е указано, че този срок изтича на 30.01.2024г. Именно от тази дата 30.01.2024г. е започнал да тече 7 дневния срок за оспорване на разпореждането от 21.12.2023г., който срок е изтекъл на 07.02.2024г., който ден е сряда – работен и непразничен ден. Поради и това подадената на 17.12.2024г. по пощата жалба срещу разпореждането от 21.12.2023г. е просрочена, съответно правилно АС – гр. Варна я е оставил без разглеждане на основание чл. 215 т. 3 АПК.

Воден от горното и на основание чл. 215 т. 3 и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,