Определение № 397 от 22.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2579/2019 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 4760/23.04.2019 г. по регистъра на Районен съд – Ловеч (подадена по пощата на 19.04.2019 г.), на Ц. С. С., чрез адв. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 541 от 27.12.2018 г. по гр. д. № 512/2018 г. на Районен съд – Ловеч в частите, с които е уважен иска по чл. 27 ЗЗД, предявен от Р. С. М. срещу молителя и е признато за установено в отношенията им, че договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 118/13.10.2017 г. на нотариус М. Д. с рег. № 173 на НК, с който С. М. Л. е дарил на молителя – негов внук, недвижим имот в [населено място], [община], е унищожаем и е осъден ответникът, на основание чл. 34 ЗЗД, да върне на ищцата Ѕ идеална част от недвижимия имот. В молбата се поддържат основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 и т. 5 ГПК. Първото основание се извежда от твърдението за наличие на новооткрито писмено доказателство–амбулаторен лист № 001881/12.10.2017 г., издаден от д-р Д. Б. и съдържащ данни за психиатричното състояние на дарителя към момента на извършване на безвъзмездната сделка. Сочи се, че това писмено доказателство не е било известно на молителя - който постоянно живее и работи в Кралство Б. повече от 10 години - при разглеждане на делото и е от значение за неговия изход, защото би променило изводите на съда за порок на волята на дарителя при извършване на атакуваната сделка. Поддържа се в уточняващата молба, вх. № 8303 от 01.10.2019 г. по регистъра на ВКС (подадена по пощата на 27.09.2019 г.), че молителят е узнал за съществуването на амбулаторния лист едновременно с узнаване и за решението, чиято отмяна се иска на 01.04.2019 г. Твърди се, че за тези обстоятелства разбрал в разговор с неговата майка М. С., която му съобщила за решението, както и за наличието на въпросното писмено доказателство. Второто основание за исканата отмяна на влязлото сила решение произтича от твърдението на страната за нарушеното й право на участие в процеса, поради пороци в осъществената процедура по чл. 47 ГПК. Ответницата по молбата Р. С. М., чрез адв. Г. е подала отговор по реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК, с който изразява становище за нейната недопустимост. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема, че са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата до разглеждане. Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е (по пощата) на 19.04.2018 г., в предвидения в хипотезите на чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК преклузивен срок, с оглед наведените твърдения, че молителят е узнал за влязлото в сила решение, както и за новото писмено доказателство – издаденият един ден пред безвъзмездната сделка амбулаторен лист за психичното здраве на дарителя, на 01.04.2019 г. Молбата за отмяна е вписана, съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК и е внесена дължимата за производството държавна такса. При така изложеното от молителя относно момента на узнаване за атакуваното решение, респ. момента, в който му е станало известно и е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, молбата за отмяна се явява процесуално допустима. Затова ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по нейната основателност. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,