Определение № 705 от 13.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6849/2013 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя П., чрез процесуалния представител адвокат С. против определение № 266 от 5.07.2013г. по ч.гр.д.№ 3849/13г.на Върховен касационен съд,с което е оставена без разглеждане/поради липса на правен интерес/ частната му касационна жалба срещу определение № 952 от 15.06.2012г. в.гр.д.№ 647/12г.на Апелативен съд П., с което е потвърдено разпореждане на ПОС /№8832 от 30.11.11г. по гр.д.№2469/11г./ за връщане поради просрочие на частна жалба, подадена от С. и К. Д.. Счита така постановения съдебен акт за неправилен с два довода: 1.Неправилно въззивният съд /Апелативен съд П./ е придвижил частната жалба, по която се е произнесъл ВКС преди да е приключило производството по подадена от него молба с правно основание чл.250 от ГПК за допълване на определение № 952 от 15.06.2012г. в.гр.д.№ 647/12г./Апелативният съд е оставил без уважение искането му за допълване с нарочно определение, срещу което е подадена частна жалба,по която твърди, че и понастоящем няма произнасяне/ и 2.От характера на проведената размяна на книжа между страните по делото частният жалбоподател [фирма] добил сигурност, че предмет на в.гр.д.№ 647/12г.на П. е определение № 3077 от 15.11.11г. по в.гр.д.№ 2469/11г.на ПОС, тъй като П. не го бил напътил, че предмет на делото е подадената от С. и К. Д. частна жалба. Едва от сега обжалваното определение на ВКС жалбоподателят пък разбрал за съществуването на друго определение / № 530 от 2.04.12г.по в.гр.д.№ 358/12г. на П., с което съдът се бил произнесъл против определение № 3077 от 15.11.11г. по в.гр.д.№ 2469/11г.на ПОС, с което е оставен без разглеждане жалбата на [фирма] против постановление за възлагане от 27.05.11г.на ЧСИ по изп.д.№ 38/06г.и е прекратено производ-ството по делото/. С оглед така изложените доводи жалбоподателят иска настоящият съдебен състав да приеме, че сега подадената частна жалба е такава против определение № 530 от 2.04.12г.по в.гр.д.№ 358/12г. на П., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 3077 от 15.11.11г. по в.гр.д.№ 2469/11г.на ПОС. Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор от К. Т. и М. Т., които изцяло подкрепят подадената от [фирма] частна жалба и желаят тя да бъде уважена. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 266 от 5.07.2013г. по ч.гр.д.№ 3849/13г., Върховен касационен съд е оставил без разглеждане като недопустима /поради липса на правен интерес/ частната му касационна жалба срещу определение № 952 от 15.06.2012г. в.гр.д.№ 647/12г.на Апелативен съд П.. В мотивите си е посочил, че подалото частната жалба юридическо лице [фирма] няма правен интерес да обжалва определение на съда, с което е върната като просрочена частна жалба, подадена от физическите лица С. и К. Д., тъй като по никакъв начин това не засяга негови материални или процесуални права. Настоящият съдебен състав намира, че така постановения акт е правилен. Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването. Фактът, че от изложените по делото факти и обстоятелства, както и от представените доказателства, не може да се изведе наличие на правен интерес за жалбоподателя от подаване на жалба, препятства възможността да се разгледа подадената жалба по същество. В сега подадената частна жалба жалбоподателят също не обосновава свой личен интерес от обжалване на потвърденото с определение № 952 от 15.06.2012г.по в.гр.д.№ 647/12г.на П. разпореждане №8832 от 30.11.11г. по гр.д.№2469/11г. на ПОС за връщане поради просрочие на частна жалба, подадена от С. и К. Д.. Изложените два довода са ирелевантни за настоящия спор, който е с предмет преценка на законосъобразността на постановеното от ВКС определение № 266 от 5.07.2013г. по ч.гр.д.№ 3849/13г. За тази преценка е несъотносим както изложения от жалбоподателя довод за неправилно от страна на въззивният Апелативен съд придвижване на друга частна жалба/срещу определение по чл.250 от ГПК/, така и другия изложен довод за наличие на заблуда у жалбоподателя [фирма],че обжалва друго определение № 530 от 2.04.12г.по в.гр.д.№ 358/12г. на П.. В тази връзка следва да се посочи, че не съществува процесуална възможност в рамките на настоящето производство по обжалване на акт на друг тричленен състав, ВКС да извършва преценка за законосъобразност на други актове, постановени от друг съд, на друго основание и по различен ред, какъвто е определение № 530 от 2.04.12г.по в.гр.д.№ 358/12г. на П., с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение № 3077 от 15.11.11г. по в.гр.д.№ 2469/11г.на ПОС. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение