Определение № 1862 от 11.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 389/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 от ГПК, вр. чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от адв. А. Д., като пълномощник на С. М. К., представлявана от своята майка Катаржина Караш, срещу определение №794 от 05.12.2024г. по в.гр.д.№174/2024г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е постановен отказ да се измени решение №192 от 04.09.2024г. по същото дело в частта за разноските. Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че не е налице основание претендираното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното прозводство да бъде увеличено с оглед изхода на делото във въззивната инстанция. Счита,че с оглед присъждането на допълнителни суми с въззивното решение размерът на адвокатското възнаграждение за представителство пред първата инстанция следва да бъде увеличен. С оглед изложеното моли да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като на адв. Д. бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер от 2200 лв., а в условията на евентуалност в размер на 2156,50 лв. Ответникът по частната жалба ЗК „Лев Инс“ АД не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл.248 ал.3 от ГПК срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. С въззивното решение №192 от 04.09.2024г. по в.гр.д. №174/2024г. на Апелативен съд – Велико Т., след частично потвърждаване и отмяна на решение №682 от 15.12.2023г. по гр.д. №146/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на С. М. К., представлявана от своята майка Катаржина Караш, на основание чл.432 от КЗ допълнително сумата 42 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща М. К. М., при ПТП от 23.09.2018г., като искът е отхвърлен за разликата над 84 000 лева до пълния предявен размер от 200 000 лева. За да постанови обжалваното определение, с което е отказал да измени решението си от 04.09.2024г. в частта за разноските, Апелативен съд – Велико Т. е приел, че присъденото от първоинстанционния съд на пълномощника на С. М. адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв. в размер на 2156,50 лв. напълно съответства на относимите към преценката за това обстоятелства, дори и след изхода на делото пред въззивната инстанция. Обжалваното определение е неправилно. При допълнително присъдената сума по иска по чл.432 от ТЗ, въззивният съд е следвало да преразпредели и отговорността за разноски за първоинстанционното производство, като увеличи определеното на адвокат Д. по реда на чл.38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение съответно на уважената част от предявения иск. Относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение за първоинстанционото производство, следва да бъде съобразено задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022г., че въведеният с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба №1/2004г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл.101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т.3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл.78, ал.5 от ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024г. по т. д. №1908/2022г. на ВКС, I т. о., в което се приема, че посочените в Наредба №1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът на извършените от пълномощника процесуални действия, преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая наред с цената на иска – 200 000 лева, следва да бъде съобразено, че осъществената защита на ищцата в производството пред Окръжен съд Велико Търново, включва изготвяне на исковата молба явяване в четири съдебни заседания / в две от заседанията се е явила лично адвокат Д.,/, в които са събирани множество нови доказателства и представяне на писмена защита. Визираните обстоятелства обуславят извод, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимото на адвокат Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв при пълно уважаване на иска би възлизало в размер на 10 000 лева. Предвид съотношението между уважената част от 84 000 лева и пълния предявен размер на иска по чл.432 от КЗ от 200 000 лева, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за първата инстанция възлиза на 4200 лева, като от тях 2156,50 лева са присъдени с първоинстанционното решение. Съответно с въззивното решение е следвало да бъдат присъдени допълнително още 2043,50 лв. С оглед изложеното обжалваното определение на Апелативен съд – Велико Т., следва да бъде отменено, а молбата на адв. А. Д., като пълномощник на С. М. К., представлявана от своята майка Катаржина Караш, по чл.248 от ГПК следва да бъде частично уважена, като присъденият на молителката размер на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличен до сумата от 4200 лева, като бъдат присъдени допълнително още 2043,50 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение