Определение № 6831 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6359/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Б. И. П. от гр. Пловдив, чрез пълномощника му адв. А. Славчев и на В. Г. К. от гр. София, чрез пълномощника му адв. Д. Стоянов, против Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр.25 от 2020 г., изм. с Решение № 7276 от 2023 г. на ВАС, обн. ДВ бр.16 от 2025 г.), приета от министъра на енергетиката, обнародвана в Държавен вестник бр.42/23.05.2025 г. Изложени са доводи за нищожност на оспорената Наредба като постановена в противоречие с влязлото в сила Решение № 7276 от 03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС. Наведени са оплаквания и за унищожаемост /незаконосъобразност/ на оспорената Наредба поради нарушения на материалния закон и на съществени административнопроизводствени правила. Прави се искане за прогласяване нищожността на Наредбата или евентуално за нейната отмяна. Претендират се разноски. В жалбата се съдържа искане по чл.190, ал.1 АПК за спиране на изпълнението на оспорената Наредба, обосновано с твърдения за възможността да настъпят значителни и труднопоправими вреди за потребителите на топлоенергия. С писмо № Е-11-00-80/13.06.2025 г. на министъра на енергетиката е изпратена административната преписка във връзка с приемането на оспорената наредба. При горните данни и след осъществена проверка за редовност и допустимост на жалбата, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира, че предявеното оспорване е недопустимо на основанието по чл.159, т.1 АПК вр. с чл.196 АПК. Съображенията са следните: Оспорената Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването е влязла в сила предвид обнародването й в Държавен вестник, бр. 42/23.05.2025 г. /арг. чл.41, ал.1 вр. с чл.39, ал.1, т.4 ЗНА/. От съдържанието на предявената жалба, включително от петитума на същата, е видно, че жалбоподателите са оспорили Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването към момент, в който внесените в нея допълнения са влезли в сила, от което следва, че Наредбата за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. няма характер на самостоятелен подзаконов нормативен акт и не е годен предмет на съдебно оспорване по реда на чл.185 и сл. АПК. Съгласно чл. 185, ал. 1 АПК, на оспорване пред съд подлежат подзаконовите нормативни актове. Според дефиницията на чл. 75, ал. 1 АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Актовете за изменение и допълнение на нормативни актове не съдържат автономни правила за поведение и правният им ефект се изчерпва с внасянето на предвидените промени в изменените нормативни актове. След изтичане на срока за влизане в сила на направените изменения и/или допълнения, нормативният акт придобива друго съдържание и продължава да действа според новата редакция на изменените и/или допълнени разпоредби. Всеки нормативен акт за изменение и допълнение на друг нормативен акт, независимо от мястото му в йерархията на нормативните актове, обслужва действащия нормативен акт и има вторичен характер, поради което след влизането му в сила става част от нормативния акт, който изменя и допълва, от което следва, че надлежен предмет на оспорване са съответните изменени или допълнени текстове на нормативния акт. Предвид изложеното и съобразно доводите в жалбата, настоящият съдебен състав приема за недопустима поради липса на предмет, предявената жалба срещу Наредба за допълнение на Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването. Допълнителен аргумент в подкрепа на изводите за недопустимост на оспорването следва да се изведе от обхвата на обективните предели на съдебното решение, включително при обжалване на подзаконов нормативен акт. С произнасянето по отношение на акта, който вече е проявил правното си действие и е внесъл промени в Наредба № Е-РД-04-1 от 2020г. за топлоснабдяването, фактически не се постига отмяна на разпоредбите, уреждащи съответните обществените отношения, и те продължават да действат, тъй като не са предмет на оспорването и не са отменени. В изложения смисъл е налице константна практика на Конституционния съд /вж. Определение от 17.05.2022г. по к.д. № 9/2022 г.; Определение от 4.06.2009г. по к.д. №6/2009 г., Определение от 9.10.2018 г. по к.д. № 12/2018г. /, както и съдебна практика, формирана от ВАС /напр. решение № 9031/04.08.2021 г. по адм. д. № 10219/2020г., ІІІо; решение № 12921/16.12.2021 г. по адм.д. № 5387/2021 г., VІІІо. и др./. По горните съображения, съдът приема жалбата за недопустима и я оставя без разглеждане като прекратява производството по делото. Вследствие резултата по оспорването, предявеното искане по чл.190, ал.1 АПК за спиране на изпълнението на процесната Наредба също следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,