Решение № 7402 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2247/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Н. Е. П., чрез адв. Тренев против решение № 43132 от 23.12.2025 г., постановено от Административен съд София-град по адм.д. № 4992/2024 г., с което е отменена заповед № 18-2903/13.03.2024 г. на Началника на СГКК – София. Касаторът излага съображения за неправилност на оспореното решения на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което настоява за отмяната му и за постановяване на друг съдебен акт, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена, евентуално – делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание касаторът, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба, излага допълнителни аргументи, претендира присъждане на разноски за държавна такса. Ответникът – Началник на СГКК – София не взима становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - Столична община,не взима становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - С. А. С., чрез адв. Натан, в писмен отговор и в съдебно заседание, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Предявява претенция за присъждане на разноски. Ответникът - Б. Т., чрез адв. Николова, в писмен отговор, излага становище за неоснователност на касационната жалба и заявява претенция за присъждане на разноски в касационното производство. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответниците: Т. Д. С., „Оникс Интернашанъл Трейдинг“ ЕООД, Д. К. и Й. К. Л., чрез особен представител - адв. Дограмаджиев, в писмен отговор и допълнителна молба от 03.04.2026 г., излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира се изплащането на възнаграждение за особен представител. Ответникът Р. Е. П., не излага становище по касационната жалба, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която оспореното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд София-град е сезиран с жалба от С. А. С. против заповед № 18-2903/13.03.2024 г. на Началника на СГКК – София в частта, с която се засягат границите на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1974.495 по КККР на гр. София. С оспорената заповед, по искане от Н. Е. П. за нанасяне на настъпили промени в КККР, на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР с идентификатори: 68134.1974.5289, 68134.1974.5290, 68134.1974.5291, 68134.1974.5292, 68134.1974.5293, 68134.1974.5294. Първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед изцяло.за да постанови този резултат е приел, че административният акт е издаден от компетентен административен орган и в предписаната писмена форма, но при наличие на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. От една страна в него неясно са изложени основанията за одобрените изменения в КККР, доколкото изменя границите на шест имота, като са посочени три УПИ, одобрени с посочени заповеди, в съответствие с които същите се променят. При това изброяване не става ясно кой от новонанесените ПИ в съответствие с кой УПИ е изменен, като това в случая, на основание ТР № 16/31.03.1975 г., не може да бъде изведено от никой от съдържащите с в административната преписка документи. Така одобреното изменение съдът е приел за незаконосъобразно, тъй като органът не е съобразил, че след плана от 1966 г., одобрен със заповед № 116/11.04.1966 г., за спорните два имота са налице други планове: регулационен и кадастрален план, одобрен със заповед № РД-50-09-85/16.03.1990 г. – за м.в.з „Киноцентъра – II част -Разширението“ и Изменение на план за регулация, одобрено със заповед № РА-50-279/28.03.2018 г. – за УПИ XXII-1027 от кв. 12, на УПИ XXI-164 и на УПИ XXIII-145 от кв. 12. Доколкото те са последващи плана от 1966 г., то той не е действащия за имотите план. От друга страна, в хода на съдебното производство не се е установило, че плановете от 1966 г. и 1990 г. са приложени. С оглед на това съдът е достигнал до извод, че административния орган е приложил неправилно специалното основание за непълнота и грешка по § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, при което регулационните граници по приложен план се ползват с приоритет над другите източници на кадастрални данни и са основание за изменението на КККР по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, тъй като съставът на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР в случая е недоказан, както е недоказан и този на чл. 182а, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), сочещ случаите, в които планът следва да се счита приложен. Счел, че по делото не са събрани доказателства, удостоверяващи заплащане на обезщетение за придадените към УПИ XXIII-145 недвижими имоти на други физически и юридически лица по влязъл в сила дворищнорегулационен план. При така установеното от правна страна, съдът е посочил, че като не е изследвал тези въпроси, а е одобрил исканото изменение, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, постановена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 от АПК, което е довело и до материалната й незаконосъобразност. В същото време съдът приел, че от от съдържанието на оспорената заповед е видно, че предприетото изменение е при условията на "непълнота или грешка" по смисъла на § 1, т. 16 ДР от ЗКИР, но от съдържащото се в административната преписка не става ясно промяна на границите на всеки от процесните поземлени имоти в съответствие с границите на кой УПИ и по кой регулационен план са изменени. Тази неяснота представлява съществено нарушение във формата на акта, доколкото ограничава правото на защита на заинтересованите страни да разберат основанието за приетото изменение и да организират защитата си и препятства възможността на съда да извърши преценка на относимите към спора факти. Решението е валидно, но в едната си част е недопустимо, а в допустимата си част е правилно като краен резултат, но при по-различни правни съображения от тези, изложени от първоинстанционния съд. На основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно от първоинстанционната жалба, заповед № 18-2903/13.03.2024 г. на Началника на СГКК – София е оспорена в частта, с която се засягат границите на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1974.495 по КККР на гр. София, с изричен петитум да се отмени акта като незаконосъобразен в посочената част. Същото искане оспорващият С. А. С. е поддържал в цялото първоинстанционно производство. Така очертаният предмет на оспорването е констатиран от съда, но вместо произнасяне в неговите рамки, с постановеното решение съдът е отменил заповед № 18-2903/13.03.2024 г. на Началника на СГКК – София изцяло, без да е сезиран, като така е постановил недопустимо решение. Във връзка с посочения порок на решението се констатира и неправилно конституиране на заинтересованите страни по спора - в нарушение на чл. 153, ал. 1от АПК. Доколкото административния акт е атакуван единствено в частта му досежно засягането на ПИ 68134.1974.495, то в съдебното производство е следвало да бъдат конституирани, в качеството им на заинтересовани страни, само собствениците на този ПИ, но не и собствениците на останалите недвижими имоти, изменението по отношение на които не засяга имота на оспорващия и не е оспорено, а именно: Столична община – район „Витоша“ – за ПИ с идентификатор 68134.1974.5278, „Оникс Интернашанъл Трейдинг“ ЕООД – за ПИ с идентификатор 68134.1974.1027, Р. Е. П., Д. К. и Й. К. Л. - за проектен ПИ с идентификатор 68134.1974.5293. Не е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна и Б. Т., която е прехвърлила собствеността си върху ПИ 68134.1974.495 през 2022г., тоест далеч преди постановяване на процесната заповед, а и не фигурира в кадастралния регистър като вписан собственик на този имот. Досежно посочените поземлените имоти оспорващият не разполага с правен интерес от оспорване на заповедта, подобни претенции не са заявени от него, но въпреки това съдебното производство пред Административен съд – София град се е развило с участието на собствениците им като ненадлежни страни, по отношение на които е постановено и съдебното решение. Решението е недопустимо и на това основание, по отношение на посочените лица. Изложеното води до извода, че първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по законосъобразността на заповедта свръхпетитум в неоспорената й част, както и по отношение на ненадлежни страни, е недопустимо по аргумент от чл. 145, ал. 3 вр. чл. 126 от АПК и в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК, което налага обезсилването му и прекратяването на делото в тази част на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. В останалата му част, по отношение допуснатото с обжалваната заповед изменение на КККР, чрез промяна в границите между ПИ с идентификатор 68134.1974.495, съсобствен на С. А. С., и ПИ с идентификатор 68134.1974.145, собственост на Н. Е. П., отменителното решението е валидно, допустимо и правилно, но при следните коригиращи мотиви: Предмет на спора в съдебното производство е единствено изменението, допуснато с обжалваната заповед, на съсобствения на оспорващия С. А. С. ПИ с идентификатор 68134.1974.495, представляващ УПИ ХХIV-164, чрез промяна на границата му с ПИ с идентификатор 68134.1974.145, представляващ УПИ XXIII-181, кв. 12 по регулационния план на м. в.з. „Киноцентъра II част, собственост на Н. П. /настоящ касатор и заявител за извършване на процесното изменение/, в съответствие с регулационния план, одобрен със Заповед №436/1959г. и Заповед № 116/1966 г., като ПИ с идентификатор 68134.1974.145 е заличен и вместо него е нанесен нов ПИ с идентификатор 68134.1974.5292, граничещ с ПИ 68134.1974.495. С изменението се увелича с 37 кв.м. площта на ПИ със стар идентификатор 68134.1974.145 и нов 68134.1974.5292, за сметка на същото намаляване в площта на ПИ с идентификатор 68134.1974.495. Заповедта е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР – изменение на КККР поради непълноти или грешки. Макар административният акт да не го съдържа като изрично посочване, видно е от диспозитива, както правилно е прието от съда, че органът е одобрил изменението на основание § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, предвиждащ, че урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Вярно първоинстанционният съд е посочил, че правилото на посочената разпоредба е специално основание за непълнота и грешка, при което регулационните граници по приложен план се ползват с приоритет над другите източници на кадастрални данни. Неправилно, обаче, съдът е приел, като основание за отмяна на оспорената заповед недоказано прилагане на регулационния план, одобрен със заповед № 116/1966 г. От приетата по делото СТЕ и приложените към нея извадки на влезлите в сила - регулационен план от 1959г.; регулационен план от 1966г. и съдържанието на заповед № 116/1966 г., с която е одобрен, регулационен план одобрен със Заповед № РД-50-09-85/16.03.1990г.; регулационен план одобрен със Заповед № РА-50-279/28.03.2018г., както и от комбинирана скица на същите, имащи за предмет процесните имоти, е видно, че регулационните граници между тези два имота никога не са били променяни, чрез придаване на площ от 37 кв.м. от ПИ с идентификатор 68134.1974.495, представляващ УПИ ХХIV-164 към ПИ 68134.1974.145, представляващ УПИ XXIII-181. С регулационния план, одобрен със заповед № 166/1966 г., са отнети площи от тогавашен пл. №185 сегашни УПИ ХХIV-164 и УПИ IV-185, в размер общо на 23 кв.м., които са придадени към УПИ XXII-181, а не към процесното УПИ XXIII-181, както и площ за промяна на уличната регулация, чрез създаване на улица – тупик. Този факт се потвърждава от изчертаните на плана зелени щриховани линии, обозначаващи придаваемата площ към УПИ XXII-181, както и от червените щриховани линии определящи новите граници на XXII-181 и на процесното УПИ XXIII-181 към новата улична регулация на улицата – тупик от ос. т 2-б до ос. т. 2-в. Същото се потвърждава и от представените от касатора и приети по делото Протокол рег. №163/1966г. на Софийски градски народен съвет – Благоевски райсъвет, отдел „Архитектура и благоустройство“, за оценка на придаваемите по регулация площи към парцел XXII, собственост на Й. И. /И./, и [заличен текст] на нотариус при Софийски районен съд за придобиване право на собственост по силата на дворищна регулация. С последващите и влезли в сила регулационни планове от 1990г. и 2018г., имащи за предмет процесните имоти, границите между тях не са променяни, чрез придаване на площи по регулация. Горното налага извод, че процесната заповед е издадена не при липса на доказателства за приложен регулационен план, придаващ площ от УПИ ХХIV-164 към УПИ XXIII-181, а при пълна липса на такова придаване по регулация при който и да било от действащите в годините регулационни планове, досежно тези два имота. Като издадена при липса на основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, процесната заповед е незаконосъобразна. Не се установиха твърдените от касатора основания за касационна отмяна на обжалваното решение в допустимата му част, поради което същото в тази му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила. За пълнота следва да се отбележи, че в случая оспорващия С. А. С. е повдигнал спор за материално право, поддържан от него в цялото съдебно производство, досежно отнетата от имота му с процесното изменение площ от 37 кв.м. По арг. от чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при наличието на такъв спор, издаване на заповед с основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е възможно само след решаването му с влязъл в сила акт на гражданския съд или при постигане на съгласие между заинтересованите страни. С оглед изхода на спора, своевременно заявеното и доказано искане на ответника С. А. С. за присъждане на разноските в настоящото касационно производство, такива следва да му се присъдят за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 /шестстотин/ евро, за които следва да се задължи касатора. При този изход на спора, на ответника Б. Т., поискала присъждане на разноските в касационното производство, но която неправилно е била конституирана от административния съд като заинтересована страна, и по отношение на която обжалваното решение се обезсилва, не се следва присъждането им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,