Определение № 4550 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3011/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Д. М., приподписана от назначената по реда на чл. 26, ал. 2 ЗПП като процесуален представител адв. Славова, против определение № 23538 от 14.11.2024 г., постановено по адм. дело № 7985/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност и се претендира отмяната му. Прави се искане за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд София - град е сезиран първоначално с жалба, подадена от В. Д. М. срещу писмо с рег. № САГ22-ДР00-1884-/21/17.07.2024 г. на главния архитект на Столична община, в което е посочено, че устройствената процедура за изменение на границите на УПИ XLV „за озеленяване“, ПИ с идентификатор 02659.2194.3133 по КККР следва да бъде в съответствие с предвижданията на ОУП на Столична община съгласно изискванията на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. В оспорването до съда се цитират и многобройни други писма, административни актове и съдебни решения във връзка с предходни заявления на жалбоподателя, вкл. за разрешаване изработването на проект за изменение на действащия ПУП - ПРЗ относно УПИ XLV - за озеленяване, като се отреди самостоятелен УПИ за неговия имот с предвиждане за жилищно строителство. След дадени указания от съдията - докладчик с разпореждане № 15556 от 27.08.2024 г. и разпореждане № 16745 от 13.09.2024 г. за формиране на точен и ясен петитум и за уточняване на оспорения от него административен акт, М. депозира три уточнителни молби. С последната, получена в деловодството на съда на 04.10.2024 г., изрично заявява, че оспорва заповед № РД-09-50-440/10.10.2001 г. на главния архитект на Столична община в частта, касаеща парцел XLV - за озеленяване, в който попада неговият имот с идентификатор 02659.2194.3133 по КККР и иска да се задължи район Банкя да изработи ЧИЗРП съгласно писмо АГ-94-Г-4/07.05.1997 г. и разрешеното с писмо ГР-08-247-28/27.06.1997 г. на главния архитект на Столична община. С обжалваното определение жалбата е оставена без разглеждане поради просрочие и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 5 АПК. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповед № РД-09-50-440/10.10.2001 г. е надлежно съобщена на заинтересованите лица по реда на чл. 82, ал. 3 ППЗТСУ (отм.) във вр. с пар. 6, ал. 3 ЗУТ и отделно от това оспорващият сам заявява изрично, че се е запознал с нейното съдържание в архива на НАГ на 11.12.2023 г., поради което срокът по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за обжалването й е изтекъл на 28.12.2023 г. По тези съображения приема, че жалбата срещу административния акт, подадена едва на 02.08.2024 г. се явява просрочена. Определението е правилно. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата срещу оспорената заповед поради това, че е подадена извън преклузивния срок за оспорването й. В случая с оглед изрично направеното уточнение с молба от 04.10.2024 г. правилно съдът приема, че предмет на оспорването е заповед № РД-09-50-440/10.10.2001 г. на главния архитект на Столична община, с искане за отмяната й в частта относно парцел XLV - за озеленяване. С нея е одобрено частично изменение на регулационния план на в.з. Банкя, кв. 70, като от парцел XX-„за озеленяване“ се отреждат парцели: XLVI- „за озеленяване“, XXXII-607, 607а и XLV-„за озеленяване“ съгласно приложения проект. Видно от представения разписен лист заповедта е съобщена на заинтересованите лица, като сред тях не фигурира оспорващият. В молба от 04.10.2024 г. за отстраняване нередовностите в сезиращата съда жалба В. М. изрично посочва, че съдържанието на процесната заповед му е станало известно на 11.12.2023 г., когато е посетил архива на НАГ. При тези данни е обоснован и законосъобразен изводът на съда, че определеният в закона срок за оспорване в случая започва да тече от тази дата и изтича на 28.12.2023 г. – присъствен ден. При отсъствието на нарочно съобщаване на административния акт, както е в случая, преценката за срочността на жалбата е допустима, ако се установи момента на действителното узнаване на същия. Приемането на противното би съставлявало злоупотреба с процесуално право, изразена във възможността това право да се упражни неограничено във времето, в противоречие с приложимото спрямо всички заинтересовани лица общо правило за съществуване на времени предели за предявяване на съдебно оспорване. В случая самият оспорващ заявява, че е запознат със заповедта на 11.12.2023 г., което сочи, че узнава за съдържането на акта и обективираната в него воля на органа относно предмета и параметрите на одобреното частично изменение на регулационния план, като по този начин е обезпечена възможността да извърши преценка относно наличието на засегнат правен интерес и доколко със заповедта се променя регулационния статус на имота му, включен в обхвата на парцел (сега УПИ) XLV-„за озеленяване“. При тези данни правилно съдът констатира, че най-късно на 11.12.2023 г. жалбоподателят узнава за оспорената заповед и е информиран за съдържанието й. От тази дата тече и предвиденият в специалната разпоредба на чл. 215, ал. 4 ЗУТ 14-дневен срок за оспорването й. Жалбата, подадена директно чрез административния орган на 02.08.2024 г. се явява просрочена, което съставлява абсолютна процесуална пречка за нейното разглеждане по същество, както правилно приема съдът. Отделно от това следва да се посочи, че видно от данните по делото имот пл. № 1721, кв. 70 по плана на гр. Банкя, идентичен с ПИ с идентификатор 02659.2194.3133 по одобрената КККР, попада в границите и площта на посочения парцел XLV, отреден за озеленяване още с одобрения за територията регулационен план със заповед от 26.02.1987 г., а не се включва в обхвата му едва с оспорената заповед, в каквато насока са твърденията в частната жалба. Изложените от жалбоподателя оплаквания срещу предприетите от служителите на район "Банкя" и административния орган действия са относими към съществото на спора, съответно касаят други административни актове, различни от посочения в уточнителната молба, поради което не подлежат на обсъждане в настоящото производство. Обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,