Определение № 10825 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10718/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Г. В. К., понастоящем в Затвора в [населено място], против Определение № 1330/ 25.09. 2026 г. по административно дело № 1175/ 2026 г. на Административен съд- София- област, с което е била отхвърлена молбата за освобождаване от държавна такса.

С допълнение към жалбата е обжалвано и Определение № 1243/ 20.08.2026 г. по административно дело № 1175/ 2026 г., на Административен съд- София- област, с което е отказано предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.

Изразени са доводи за незаконност на съдебните актове, и се иска тяхната отмяна.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваните определения, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащи на касационен контрол съдебни актове, които са неблагоприятни за нея, поради което е процесуално допустима.

Частната жалба е неоснователна.

С Определение № 1330 /25.09. 2026 г. по административно дело № 1175 / 2026 г. в обжалваната част Административен съд– София- област е отхвърлил молбата на Г. В. К. за освобождаване от държавна такса.

Производството е образувано по искова молба на Г. К., предявена против Административен съд– София- град за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000 000 евро.

Първоинстанционният съд е приел, искането за освобождаване от държавна такса за неоснователно. Посочил, че видно от представената справка от Агенцията по вписванията, ищецът притежава имоти, придобити чрез покупко-продажби, респективно въз основа на съдебно- разделителен протокол или еквивалентни на тях имущества. Видно е, че се касае за значителен на брой имоти с висока пазарна стойност, за което Г. К., е получил извънсъдебно уравнение на делът му, което означава, че символичната ДТ от 5,11 евро не би го затруднила. Ето защо и съдът намира, че не е налице такова имотно състояние на К., което да обоснове освобождаване от държавна такса в размер на 5,11 евро.

При тези данни съдът намерил, че ищецът разполага с необходимите средства да заплати държавната такса, поради което липсва основание за освобождаване от заплащането й.

С втория оспорен съдебен акт- Определение № 1243/ 28.08.2026г. по административно дело № 1175/ 2026 г., адм. съд установява, че Г. К. е инициатор на значителен брой съдебни производства, в които системно отправя еднотипни и повтарящи се искания, включително искания за предоставяне на правна помощ, като процесуалното му поведение, разгледано в неговата цялост и във връзка с конкретното производство, не сочи на използване на процесуалните средства, съобразно предназначението им за защита на действително засегнато право или законен интерес.

Съдът отчита, че при конкретно установеното процесуално поведение на молителя предоставянето на правна помощ не би изпълнило социалната и процесуалната функция на този институт, а би подпомогнало продължаването на поведение, което съдът преценява като несъвместимо с изискването за добросъвестно упражняване на процесуалните права.

Освен това с оглед на стотиците съдебни дела, които Г. К. води, съдът счита, че същият има добра правна култура и достатъчно познания относно хода на процеса и възможността за защита на процесуалните му права.

Поради това е оставил молбата на К. за предоставяне на правна помощ за производството по първоинстанционното дело без уважение.

Определенията на адм. съд са валидни, допустими и правилни. При постановяването им не е допуснато релевираното от частния жалбоподател основание за тяхната отмяна.

Въз основа на тези доказателства, правилен е изводът на адм. съд за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса.

1. Определението, с което е отказано внасянето на държавна такса е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства.

Анализът на доказателствата обосновава еднопосочен извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. По делото е установена значителната сума, която К. е получил като дял от общото семейно имущество преди 8 години, като от приложената справка от Агенция по вписванията е видно, че лицето притежава имущество, от което може да реализира доходи. Налице е имущество, което позволява заплащането на такса, която е в минимален размер от 10 лева.

2. Определението, с което е отказана правна помощ е правилно. Системата за правна помощ обхваща случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - чл. 23, ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП), както и случаите, когато предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т.3 ЗПП е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането.

Обоснован и при правилно приложение на закона е изводът в обжалваното определение, че отправеното искане е неоснователно. При извършената преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно които правна помощ по чл. 21, т. 1 ЗПП не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Макар че исковата молба в случая е нередовна, при надлежни указания от съда, каквито той е длъжен да даде, специални знания от страна на ищеца за привеждането и в редовност не са необходими. Всички относими доказателства по спора следва да са в кориците на делото на АССГ, във връзка с което се претендира обезщетението. Делото е поредно от този вид, което ищецът е инициирал. За съда са налице задължения по АПК да осигури служебно съдействие на ищеца за правилно разрешаване на спора- чл.170, ал.3 АПК и чл.171, ал.5 АПК вр. чл. 7 и чл.9 АПК. При тези обстоятелства, процесуалните права на ищеца са гарантирани и са правилни крайните изводи, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на кандидатстващия за платен от държавата адвокат.

По изложените съображения, административният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 ЗПП и е отказал на К. предоставянето на правна помощ от вида процесуално представителство за производството по адм. дело № 1175/ 2026 г. по описа на Административен съд – София- област.

Определенията, като правилни, следва да бъдат оставени в сила.

Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия