Определение № 6143 от 08.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5370/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по подадена частна жалба от Директора на Агенция Митници, чрез ю.к. Петрова срещу определение №425/07.04.2023 г. постановено по адм.д.№437 по описа на Административен съд София област/АССО/ за 2023 г., с което производството по делото е прекратено и преписката е изпратена за произнасяне на по-горестоящия административен орган по жалба на ЕТ „Ц. Алексиев-С. Божилова“ срещу решение №32-92747/09.03.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас /ТД Митница Бургас/. Частният жалбоподател намира, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Възразява срещу изводите на първоинстанционният съд, че жалбата срещу решение №32-92747/09.03.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас е подадена пред не надлежен орган. Законодателят не е въвел задължително административно обжалване на административните актове, които се издават от териториалните структури на Агенция Митница. Оспорването по административен ред не е процесуална предпоставка за оспорване на административния акт пред съд. Съгласно чл.220, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/ не се предвижда задължително обжалване по административен ред, а единствено е посочен редът за обжалване на индивидуални административни актове, които са издадени от директора на Агенция Митници. Неправилно е посочено от съда, че пред него не може да се обжалва първоначалният акт издаден от Териториалния директор на ТД Митница Бургас, който не е оспорен по административен ред, а единствено решението на директора на Агенция Митници. Съгласно чл.145, ал.2, т.2 АПК във връзка с чл.220, ал.2 ЗМ решението на по-горестоящият административен орган подлежи на обжалване единствено в хипотезата, при която е проведено обжалване по административен ред и с него е изменен актът по т.1 или е отменен и въпросът е решен по същество. В частната жалба се поддържа, че административният орган съгласно чл.59, ал.2 АПК изрично следва да посочи в индивидуалния административен акт, редът и начинът за неговото обжалване. Това е сторено при издаване на атакуваното решение на митническия орган, като е изписано изрично, че същото може да бъде обжалвано пред Директора на Агенция Митници или пред административния съд. Право на адресата на акта е да реши кой от посочените способи за обжалване ще избере. По изложените съображения се иска определението да бъде отменено, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ „Ц. Алексиев-С. Божилова“, намира че подадената жалба е неоснователна и моли определението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на частната жалба, твърденията на страните във връзка с обжалването и след проверка на оспорения съдебен акт намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд София област е било решение №32-92747/09.03.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) е определен нов размер на дължимо мито в размер на 437.21 лева и нов размер на задължение за ДДС в размер на 961.88 лв. за осъществен внос от ЕТ “Ц. Алексиев – С. Божилова“. С обжалваното определение, АССО е оставил без разглеждане жалбата прекратил е производството по делото и е изпратил преписката по компетентност на директора на Агенция "Митници“. За да постанови този резултат, съдът е приел, че нормата на чл. 220, ал. 2 от ЗМ предвижда, че „актовете на директора на Агенция „Митници“ подлежат на обжалване пред съда по реда на АПК“, което означава, че законодателят е въвел задължително административно обжалване на оспорвания по административен ред акт. По тази причина е направен извод, че пред съда не може да се обжалва първоначалния акт, който не е оспорен пред решаващия орган, а единствено решението на директора на агенция „Митници“. По тези съображения производството по делото е прекратено и преписката е изпратена за произнасяне на Директора на агенция Митници. Определението е неправилно. Разпоредбата, относима към реда за обжалване на актовете издавани от митническите органи е определен в разпоредбата на чл. 220 от ЗМ. В ал.1 на разпоредбата е предвидено, че всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Нито в АПК, нито в специалния закон – ЗМ е предвидено, че решенията на териториалния директор, с които се определят задължения за мито и ДДС, в резултат на внос подлежат на задължителен административен контрол. Обжалването пред по - горестоящ административен орган не е предвидено като процесуална предпоставка за допустимост на жалбата по съдебен ред. Правото на субектите да обжалват решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които ги засягат пряко и лично е гарантирано и от разпоредбата на чл. 44, § 1 от Митническия кодекс на Съюза, създаден с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година. Но разпоредбата също не предвижда задължително обжалване пред административен орган, само като възможност съгласно §2. Като не е съобразил горното, АССО е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение