Определение № 7660 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6618/2025 г.

Образувано е по частна жалба от директора на ТП на НОИ - Пловдив против Определение № 4230 от 09.05.2025г. на Административен съд- Пловдив по адм. дело № 650/2025г. С него се оставя без уважение искане по чл. 248 от ГПК, подадено от директора на ТП на НОИ- Пловдив за изменение на Определение № 3559/15.04.2025г. на Административен съд Пловдив в частта за разноските. Поддържа, че разноските, за които е осъден, не се дължат, поради което определението е неправилно и следва да бъде отменено. Ответникът, Л. Д. Н. чрез процесуален представител адвокат Димитров взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по частната жалба взе предвид следното: Пред Административен съд Пловдив е образувано производство по жалба от Л. Д. Н., чрез адвокат Димитров против Решение № 1040-15-52/04.03.2025г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив. С решението се отхвърля като неоснователна жалба на Н. против разпореждане № 151-00-11490-3 от 15.01.2025г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица. По същество с разпореждането и решението се отпуска обезщетение в минимален размер, поради прието от органа, че не се установява основанието за прекратяване на трудовата заетост. Спорът с жалбата против решението е, че са налице доказателства за основанието за прекратяване на трудовата заетост, представени са пред органа, поради което се иска отмяна на решението като незаконосъобразно относно размера на определеното обезщетение. В хода на производството пред съда е установено, че с разпореждане от 21.03.2025г. е изменено разпореждането от 15.01.2025г. като е определен нов период и нов размер, поради което за жалбоподателката е отпаднал правният интерес от обжалване на решението от 04.03.2025г., като такъв е бил налице при подаване на жалбата. При този изход на делото е осъден ответника за разноски. По искане от административния орган за изменение на определението в частта за разноските съдът е приел доводите му за неоснователни, тъй като е налице неоснователно предизвикан правен спор и прекратяването на производството не е по вина на жалбоподателя. `Определението е правилно. Разноски се дължат на жалбоподателя при прекратяване на производството или при оттегляне на обжалвания акт, съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 2 и ал. 3 АПК. Правилно съдът е приел, че поведението на ответника е в равнозначна хипотеза на оттегляне на акта, като е налице същевременно издаден административен акт, неблагоприятен за жалбоподателката, с което е дал повод за завеждане на делото. Още с жалбата по административен ред са поддържани доводи относно причините за прекратяване на трудовите правоотношения, респективно за размера на обезщетението за безработица, които доводи са били приети за неоснователни, поради което са били в предмета на спора от фактическа и правна страна. Обжалването на актовете по административен и съдебен ред е законов, допустим способ за защита на претендирани осигурителни права и обстоятелството че органът ги е зачел в по късен момент, след завеждане на делото не го освобождава от заплащането на разноски за съдебното производство, както правилно е приел и съдът в обжалваното определение. Воден от горното, определението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 248 ГПК, Върховен административен съд, шесто отделение