Определение № 108 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1383/2013 г.

Производството по реда на чл. 351, ал. 5, във вр. ал. 4, т. 1 от НПК е образувано по частна жалба на подсъдимия Д. А. Д. срещу разпореждане от 18.06.2013год. на съдията - докладчик по в.н.о.х.д.№ 594/2012 год. на Окръжен съд – Хасково. Поддържат се доводи, че не е налице основанието по чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК за връщане касационната жалба на подсъдимия. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт с указания за последващо администриране на касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на частната жалба. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С разпореждане от 18.06.2013год. на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 от НПК съдията - докладчик е върнал касационната жалба на подсъдимия Д. А. Д. срещу решение № 53 от 26.03.2013год. по в.н.о.х.д. № 594/2012год. на Окръжен съд – Хасково, като е приел, че се атакува съдебен акт, който съобразно чл. 346 от НПК не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на прокурора и разпоредбата на чл. 351, ал. 5 от НПК, намира жалбата за неоснователна. Решението, с което въззивният съд е потвърдил обжалваната пред него присъда не подлежи на касационно обжалване. Актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция, не могат да бъдат обжалвани по касационен ред, като единственото изключение е предвидено в чл. 346, т. 2 и т. 4 от НПК, относно новите присъди на окръжните съдилища или техни решения/определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените хипотези, поради което с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351, ал. 4,т. 3 от НПК. С оглед на това, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК,