Определение № 468 от 16.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 467/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], чрез адв.М. П., с вх.№6769/01.02.2010 год. на Софийския градски съд, поправена с молба от 26.04.2010 год., срещу Разпореждане от 11.01.2010 год. по ч.гр.д.№8380/2009 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-А състав, с което на основание чл.262, ал.2,т.2 ГПК във вр. с чл.275, ал.2 ГПК е върната частната му жалба срещу определение №11762 от 14.10.2009 год., по същото гр.д.№8380/2009 год. на СГС, АО, ІІІ-а състав, с което въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, с което е била уважена молбата на частния жалбоподател за допускане обезпечение на бъдещия му иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД срещу [фирма] за сумата 23 909.46 лв., чрез налагане запор върху банковите сметки на ответника до размер цената на иска и е обезсилил издадената обезпечителна заповед. За да върне подадената частна жалба, Софийският градски съд е приел, че частният жалбоподател не е отстранил нередовността на частната жалба- не е внесъл държавната такса в размер на 15 лв. и не е представил доказателства за внасянето й, които указания на съда са били изрично вписани в съобщението до него. Частният жалбоподател [фирма], чрез адв.М. П., твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, постановено в противоречие на закона, защото е изпълнил указанията на съда, като в дадения му срок е внесъл държавната такса и е представил доказателства за това с молба, погрешно изпратена до Софийския районен съд по номера на първоинстанционното дело. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че частният жалбоподател е пропуснал срока за отстраняване на нередовностите на първата му частна жалба. Съобщението до частния жалбоподател за отстраняване на нередовностите й е получено от адвоката му на 21.12.2009 год. Даденият му едноседмичен срок за отстраняването им е изтекъл на 28.12.2009 год., в който ден е постъпила в районния съд и молбата му, ведно с вносната бележка за внесена в срок на 22.12.2009 год. държавна такса в размер на 15 лв. На основание чл.62, ал.2 ГПК, второ изречение, следва да се приеме, че след като молбата е изпратена до друг съд, срокът не следва да се смята за пропуснат. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд