Определение № 245 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 835/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Съдът е сезиран с молба от „Термал Инженеринг“ ООД, чрез адв. М.Б. за изменение на постановеното по делото решение №258/ 25.08.2025 г., като бъдат присъдени на молителя- касатор в производството, на направените разноски за въззивното и първоинстанционното производство в размер на сумата 48 255.77 лева. Молителят твърди, че съдът е присъдил направените разноски за касационното производство, но е пропуснал да се произнесе по претенциите за присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното производство. Ответникът по молбата „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, чрез юк. Й.С. оспорва искането като неоснователно. Твърди, че разноските за първата и въззивната инстанция не са посочени в списъка по чл.80 ГПК, като голяма част от тях не са направени във връзка с обратния иск и не се дължат на „Термал Инженеринг“ ООД. Настоящият съдебен състав констатира, че молбата за изменение в частта за разноските на постановеното решение е подадена в законоустановения 1-месечен срок от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледано по същество искането е частично основателно. С решение №258/ 25.08.2025 г., постановено по т.д. №835/2023 г., ВКС, І т.о. отменя решение №96/01.12.2022 г., постановено по в.т.д. №59/2022 г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №322/29.10.2021 г., постановено по т.д. №402/2019 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, в частта, с която е отхвърлен обратният иск на „Термал Инженеринг” ООД против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен на 18.09.2015 г., като вместо това осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] да плати на „Термал Инженеринг” ООД, [населено място] на основание чл.229 КЗ /отм./, вр. чл.223 КЗ /отм./ и чл.171 ЗУТ застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен на 18.09.2015 г., при условие, че „Термал Инженеринг” ООД, [населено място] плати горепосочената сума на [община]. Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] да плати на „Термал Инженеринг” ООД, [населено място] сумата 18 400 лева разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед изхода на спора касаторът /ищец по обратния иск/ „Термал Инженеринг” ООД има право на разноски за първоинстанционното и въззивното производство, направени във връзка с обратния иск, предявен срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, за които са представени списъци по чл.80 ГПК пред съответния съд. Ищецът по обратния иск има право на платените суми за държавна такса- 8 000 лева държавна такса за първата инстанция и 4 000 лева държавна такса за въззивното производство, както и на част от договореното и платено адвокатско възнаграждение. Съдът констатира, че за адвокатска защита и процесуално представителство на „Термал Инженеринг” ООД пред първата инстанция е платено адвокатско възнаграждение в размер на 5 400 лева с ДДС, а за въззивната – в размер на 16 800 лева с ДДС, като не е разграничено каква сума е договорена за представителство и защита по главните искове, по насрещните искове и по обратните искове. Предвид изложеното, за процесуално представителство и защита по обратния иск, предявен от „Термал Инженеринг” ООД срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, на ищеца следва да бъде присъдена по 1/3 от договореното и платено адвокатско възнаграждение или 1 800 лева за първата инстанция и 5 600 лева за въззивната инстанция. Общият размер на направените разноски от ищеца във връзка с обратния иск, предявен от „Термал Инженеринг” ООД срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, е 19 400 лева, за която сума искането по чл.78, ал.1 ГПК е основателно. Неоснователни са претенциите на „Термал Инженеринг” ООД за плащане на разноски, представляващи депозити за вещи лица и за свидетел, както и държавна такса за насрещен иск и частна жалба, тъй като същите са направени за защита по главния и насрещните искове. На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ сумата следва да бъде превалутирана от левове в евро /чл.12 и чл.13 ЗВЕРБ/, като числовата стойност в левове се разделя на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс /1.95583 лева за 1 евро/ не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането. След превалутирането получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. Дължимата сума в размер на 19 400 лева след превалутиране е в размер на 9 919.06 евро. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение