Определение от 25.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5401/2025 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], срещу Административен съд София-област и Административен съд – София град. В жалбата липсва посочване на обжалвания съдебен акт и неговите пороци, направено е единствено искане за назначаване на правна помощ и за освобождаване от държавна такса в производството. С Разпореждане № 984 от 23.05.2025 г., постановено по вх. № 3212 от 15.05.2025 г. по описа на Административен съд София-град, съдът е приел, че е налице частна жалба срещу Определение № 815 от 23.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1453/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е върната исковата молба на Г. В. К. и е прекратено производството по делото. Липсва произнасяне по искането за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от държавна такса в производството. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че така подадената частна жалба от Г. В. К. срещу Административен съд София-област и Административен съд – София град, по същество представляваща частна жалба, е нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 3 и т. 4 АПК. В частната жалба, въпреки че е поискана отмяна на Определение № 815 от 23.04.2025 г., постановено по адм. дело № 1453/2024 г. по описа на Административен съд София-град, липсва означение на обжалвания съдебен акт, като е изразено общо недоволство от работата на съдията докладчик по делото и кратка хронология на производството; липсва точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания. Предвид обстоятелството, че липсва означение на обжалвания съдебен акт, както и не са посочени неговите пороци, Върховният административен съд намира, че частната жалба на Г. В. К. следва да бъде оставена без движение, като на жалбоподателя се даде възможност да посочи кой е обжалваният съдебен акт; точно и мотивирано да посочи конкретните пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, като при неизпълнението им частната му жалба ще бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за неоснователно искането за предоставяне на правна помощ по следните съображения: Съгласно чл. 24, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП), правна помощ по административни дела се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като преценката си за това съдът формира, вземайки предвид доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Наред с това обаче, чл. 24, т. 1 ЗПП изключва предоставянето на правна помощ от вида процесуално представителство, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая следва да се отчете, че с ал. 2 на чл. 212 АПК, приложим в производството по обжалване на определения на основание чл. 236 АПК, жалбите, подадени от лица, лишени от свобода с влязла в сила присъда, са изключени от общото правило да бъдат приподписани от адвокат. На следващо място, следва да се отчете и обстоятелството, че производството по чл. 229 и сл. АПК, не налага участието на адвокат като процесуален представител, тъй като същото се разглежда в закрито заседание, в което не се явяват страните, както и техните процесуални представители. При така изложеното следва да се приеме, че са налице условията на чл. 24, т. 1 ЗПП и предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. По тези съображения искането за предоставяне на правна помощ на Г. В. К. следва да бъде оставено без уважение. Направеното искане за освобождаване от заплащане на държавна такса по депозираната частна жалба от Г. В. К. е недопустимо. Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, когато молбата по чл. 83 ал. 2 ГПК е подадена и разгледана от съда още преди обжалване на негов съдебен акт и когато е уважена, страната се явява освободена от плащане на такси и разноски по делото, включително и за обжалването, доколкото няма промяна в обстоятелствата; съдът не се сезира повторно с ново искане. В настоящия случай, с Определение № 1538 от 18.02.2025 г., постановено по адм. дело № 705/2025 г. по описа на Върховен административен съд, Г. В. К. е освободен от задължението за заплащане на държавна такса за всички съдебни инстанции. В представената от него декларация за семейно и материално положение и имотно състояние не е налице промяна в заявените от него обстоятелства. Поради това настоящият състав приема, че искането се явява без предмет. Ето защо искането на Г. В. К. за освобождаване от държавна такса следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 6, във вр. чл. 213а, ал. 1 и ал. 3, във вр. чл. 231 АПК, Върховният административен съд, трето отделение