Определение № 94 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2201/2018 г.

ВКСI търговско отделение16.05.2019 г.докладчик Ирина Петрова

Диспозитив

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК определение № 98 от 08.03.2019 г. на ВКС, ТК, І отд., по т. д. № 2201/2018 г.в частта за разноските. ОСЪЖДА Община Септември: гр. Септември, [улица] № 37А, представлявана от кмета М. В. Р., да заплати на „Екобул Проект“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Септември, [улица], сумата от 7 800 лв. /седем хиляди и осемстотин лева/ разноски за производството по чл.288 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3049/01.04.2019 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от „Екобул Проект“ ООД – ответник в касационното производство, чрез процесуалния представител на дружеството - адв. С. П., с искане за допълване в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 98 от 08.03.2019 г. на ВКС, ТК, І отд., по т. д. № 2201/2018 г. Молителят поддържа, че ВКС е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното му искане за присъждане на разноски за осъществено процесуално представителство за изготвяне на отговор на касационната жалба, поради което моли определение № 98 от 08.03.2019 г. на ВКС, ТК, І отд., по т. д. № 2201/2018 г. да бъде допълнено, като му бъдат присъдени сторените разноски в претендирания размер. Твърди, че в отговора на касационната жалба, постъпил в деловодството на администриращия съд с вх. № 7453/26.09.2018 г., се съдържа изрично искане за присъждане на направените разноски, както и че към него е приложен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ договореното адвокатско възнаграждение. Посочва, че с последваща молба от 27.09.2018 г. е представил и платежен документ, удостоверяващ заплащането в полза на адвокатското дружество на уговореното с договора за правна защита и съдействие възнаграждение в претендирания размер от 7 800 лв. Ответната страна Община Септември, в срока по чл.248, ал.2 ГПК не изразява становище по молбата за допълване на съдебния акт в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения: С постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 98 от 08.03.2019 г., по т. д. № 2201 по описа на I т. о. на ВКС за 2018 г., настоящият състав не допусна касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - Пловдив № 187 от 25.06.2018 г., по в. т. д. № 257/2018 г. В определението е посочено, че разноски за производството по допускане до касация на въззивния съдебен акт не следва да бъдат присъждани като изрично е отбелязано, че от насрещната страна - „Екобул проект”ООД не е депозиран писмен отговор. Изготвянето и представянето на писмен отговор на касационната жалба пред въззивната инстанция се удостовери едва в настоящото производство - към молбата по чл.248,ал.1 ГПК „Екобул проект”ООД представя копие от отговора и приложените към него доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение, входиран регистратурата на Апелативен съд – Пловдив с вх. № 7453/26.06.2018 г. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, съдът присъжда направените от страната разноски след представяне на доказателства за реалното им заплащане. В конкретния случай, ответникът по касация - „Екобул Проект“ ООД, с отговора на касационната жалба, постъпил в регистратурата на Апелативен съд – Пловдив с вх. № 7453/26.06.2018 г., е представил договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018 г., сключен между него и „Адвокатско дружество Д., П. и Б.“, в който е уговорен размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, изразяващо се в изготвяне на отговор на касационната жалба. Впоследствие, с молба с вх. № 7489/27.09.2018 г. по вх. рег. на Апелативен съд – Пловдив, дружеството е представило платежно нареждане от 27.09.2018 г., удостоверяващо превеждането на сумата от 7 800 лв. по сметка на упълномощеното адвокатско дружество, както и фактура № [ЕГН]/25.09.2018 г. От приложените доказателства се установява, че молителят в настоящото производство реално е заплатил извършените от него разходи в претендирания размер от 7 800 лв. Налице е пропуск на настоящия състав, породен от неприлагане по делото от администриращия съд на отговора на касационната жалба и приложенията към него, да се произнесе по своевременно направеното искане за присъждане на разноските. Следва постановеното по реда на чл.288 ГПК определение да бъде допълнено в тази му част. Водим от горното, съставът на ВКС, І т.о.

Цитирани разпоредби

4