Определение № 407 от 29.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1519/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. П. Б., [населено място] против определение № 4195 от 26.02.2014 г. по ч. гр. д. 2388/2014 г. на Софийски градски съд. Жалподателят обжалва постановеното определение в частта, в която му е определена за внасяне сумата от 2 000 лв. парична гаранция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение констатира, че частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок, но е процесуално недопустима. С определение № 4195/26.02.2014 г. по ч. гр. д. № 2388/2014 г. Софийски градски съд е отменил определение от 13.01.2014 г. по гр. дело № 52581/2013 г. на Софийски районен съд, и вместо това е допуснал на основание чл. 389 ГПК обезпечение на иска, предявен от С. П. Б., като процесуален субституент на [фирма] срещу „О. – А. Ж. дружество”, чрез спиране изпълнението по изп. дело № 20118410408192 на ЧСИ Н. М., при внасяне от С. Б. на парична гаранция по сметка на СГС в размер на 2 000лв. С обжалваното определение искането на жалбоподателя за обезпечение на иска е уважено и за него липсва правен интерес от обжалването му. Също така, съгласно императивното изискване на чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК, обезпечителната мярка „спиране на изпълнението” се допуска само срещу представяне на гаранция и определянето на нейния размер е в компетенциите на съда допуснал исканото обезпечение на иска. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение