Определение № 502 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. П. против определение № 2114/05.11.2025 г., постановено по адм. дело № 497/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия с произнасяне по същество по жалбата на И. Г. П. против определение № 1941/06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 497/2025 г. на Административен съд – Кърджали. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и против подлежащо на обжалване определение на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството по адм. дело № 497/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали е образувано по искова молба на И. Г. П. с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лв., причинени от правораздавателната дейност по адм. дело № 308/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лв., причинени от правораздавателната дейност по адм. дело № 441/2025 г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 1730/20.08.2025 г. по адм. дело № 497/2025 г. на Административен съд – Кърджали ищецът И. Г. П. е освободен от внасяне на държавна такса за производството по посоченото дело. С определение № 1941/06.10.2025 г. съдът е върнал исковата молба И. Г. П. и е прекратил производството по адм. дело № 497/2025 г. на Административен съд – Кърджали. Срещу това определение е постъпила частна жалба от И. Г. П. с вх. № 3775/16.10.2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. С разпореждане № 2010/16.10.2025 г. на съдията-докладчик частна жалба вх. № 3775/16.10.2025 г. е оставена без движение с указания към жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВАС държавна такса в размер на 30 лв. или да направи искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната жалба. Посочено е, че при неизпълнение на указанията в дадения срок жалбата ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 231 от АПК. Разпореждането е връчено на И. Г. П. на 21.10.2025 г., след което поради неизпълнение на указанията в посочения срок, е постановено обжалваното определение. Определението е неправилно. Предвид обстоятелството, че в производството по адм. дело № 497/2025 г. на Административен съд – Кърджали ищецът И. Г. П. е бил освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащане на държавна такса, следва да се имат предвид мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съгласно които това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В настоящия случай няма данни за настъпила промяна в обстоятелствата, обусловили преценката на административния съд за освобождаване на ищеца от внасянето на държавна такса по адм. дело № 497/2025 г. на Административен съд – Кърджали. Аргумент в тази посока е както представената като приложение към настоящата частна жалба декларация на И. Г. П. по чл. 83, ал. 2 от ГПК, така и твърде краткият период от време, изтекъл между момента на освобождаването му от заплащане на държавна такса по адм. дело № 497/2025 г. на Административен съд – Кърджали (с определение от 20.08.2025 г.) и момента на подаване на частна жалба вх. № 3775/16.10.2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, по отношение на която съдът е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. Предвид горното, не са налице възприетите от административния съд в разпореждане № 2010/16.10.2025 г. предпоставки за оставяне на частна жалба вх. № 3775/16.10.2025 г. без движение, съответно неправилно същата е върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба на И. Г. П. против определение № 1941/06.10.2025 г. по адм. дело № 497/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,