Определение № 448 от 05.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1630/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД, [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, против определение № 121/07.07.2020 г. по т.д.№ 1157/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I-во отделение, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл.245 ал.3 ГПК срещу И. Д. К.. В частната жалба се излагат подробни доводи, че определението е незаконосъобразно и неправилно, поради което се моли за отмяната му. Излагат се доводи, че в изпълнение на разпореждането на ВКС от 04.06.2020 г. ЗК ЛЕВ ИНС АД е поискало издаване на удостоверение от ЧСИ Д. относно реално изплатените суми в полза на взискателя И. Д. К. с посочени размери, основание и дата на плащане. Удостоверението обаче е било издадено едва на 30.07.2020 г., поради което указанията са останали неизпълнени не по вина на страната. В подкрепа на горното се представят писмени доказателства. Против частната жалба е депозиран писмен отговор от И. Д. К., чрез процесуалния му пълномощник, със становище за нейната неоснователност. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение съобрази следното: Частната жалба е допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2, изр. последно от ГПК, изхожда от легитимирана страна и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. С окончателно решение № 73/26.07.2016 г. по т.д.№ 1157/2014 г. на ВКС, ТК, първо отделение е отменено осъдителното решение на САС, ГО, IV състав по в.гр.д.№ 4180/2012 г., въз основа на което е бил издаден изпълнителен лист в полза на И. Д. К., като предявеният от него иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2010 г., е бил отхвърлен. За да остави искането за издаване на обратен изпълнителен лист без уважение, съставът на ВКС, ТК, I т.о. по т.д.№ 1157/2014 г. е приел, че съгласно чл.245 ал.3 ГПК следва да бъде установено не само обстоятелството, че длъжникът по изпълнението е внесъл по сметка на съдебния изпълнител съответните суми, а и че същите са били изплатени на взискателя. Преценил е, че представените с молбата за издаване на обратен изпълнителен лист доказателства не са достатъчни за формиране на такъв извод, а допълнителни доказателства, съобразно предоставената от страна на ВКС възможност, не са ангажирани. С частната жалба е представено удостоверение № 00445/30.07.2020 г. от ЧСИ М. Д. по изп.д.№ 20137870400268, съобразно което на 03.07.2013 г. в полза на взискателя И. Д. К. е платена сума в размер на 106 994.02 лв. /главница и изтекли лихви/ по издадения от САС, ГО, IV с-в изпълнителен лист по в.гр.д.№ 4180/2012 г., а на пълномощника му е платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на двамата взискатели – И. Д. К. и Надежда А. К., в общ размер на 6 756 лв. На същата дата са платени на ЧСИ М. Д. и таксите по т.26 от ТТР към ЗЧСИ – 7 838.35 лв., определени също общо за двамата взискатели по делото. С оглед горното, жалбата е частично основателна, по следните съображения: В настоящото частно производство по чл.274 ал.2 ГПК е допустимо съобразяването на новопредставени доказателства /вкл. с оглед указанията в ТР № 6/2017 г. от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС/. От тях се установява, че предвид отмяната на въззивното решение, послужило за изпълнителен титул по см. на чл. 404 ал.1 пр.2 ГПК, И. Д. К., в качеството си на взискател по изп.д.№ 20137870400268, е получил неоснователно сумата от 106 994.02 лв. /представляваща главница от 80 000 лв. и законна лихва за периода от 14.03.2010 г. до 21.06.2013 г./. Поради това по отношение на посочената сума искането за издаване на обратен изпълнителен лист следва да бъде уважено. Неоснователно е искането в останалите му части - на първо място, сумите, представляващи такси и разноски по изпълнението, не са били получени от взискателя И. К. /като предплатени и впоследствие – възстановени от длъжника/, а на следващо – и към настоящия момент не са ангажирани доказателства за припадащата се на отреченото негово вземане част от разноските по изпълнението, доколкото данните от страна на ЧСИ са предоставени общо за двамата взискатели. При тези изводи, обжалваното определение следва да бъде частично отменено, като се постанови издаването на обратен изпълнителен лист за сумата от 106 994.02 лв., а по отношение на таксите и разноските за изпълнението същото следва да се потвърди. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение