Определение № 60240 от 15.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1694/2019 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България „ АД против определение № 227/28.05.2019 г. по т.д.№ 45/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е изменено постановеното по делото въззивно решение, в частта му за разноските, като присъдените в тежест на ищците С. Н. и К. Н. разноски, предвид изхода на спора във въззивна инстанция – частично обезсилване на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска по чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД - са намалени от сумата 10 550,98 лева, присъдена с въззивното решение, на сумата 5 106,24 лева. Намалението е обосновано с прекомерност на договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в първа и въззивна инстанции, на основание чл.78 ал.5 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, по съображения за неправилно приета цена на осъдителния иск по чл.55 ал. 1 т.1 ЗЗД – 37 100,65 лева, вместо 38 457,84 лева, липса на мотиви относно несподелимия, според страната, извод за липса на правна и фактическа сложност на спора, като се позовава и на грешки в пресмятането, дори да би се споделил извода за прекомерност. Ответните страни - С. Н. и К. Н. – оспорват частната жалба, позовавайки се на множество водени с участието на ответника дела по идентични спорове и разполагането от същия с щатни юрисконсулти. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Частната жалба следва да се остави без разглеждане, поради отпаднал правен интерес, предвид следното: В постановеното решение на настоящия състав по т.д.№ 1695/2019 г., с което е уважен предявеният от С. Н. и К. Н. иск, с правно основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, за сума в левова равностойност от 37 100,65 лева – предмет на т.д.№ 45/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, е окончателно разпределена отговорността за разноски за всички инстанции, с оглед крайния резултат, вкл. са определени и дължимите на ответника - по частично влезли в сила първоинстанционно и въззивни решения в негова полза. Произнасянето, независимо от предмета на касационното производство – въззивното решение само в частта по иска, с правно основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, е предпоставено от претендираната от ищците отмяна на въззивното решение, изменено с тук атакуваното определение по чл.248 ГПК, и в частта по присъдените в полза на ответника разноски за предходните инстанции. Произнасянето е предпоставено и от обстоятелството, че в определението си по чл.248 ГПК, въззивният съд не е разграничил сумите, дължими съобразно предмета на отделните искове и изхода по всеки от тях, респ. съобразно предмета на въззивното обжалване и частичното влизане в сила – в полза на ответника – на първоинстанционното и въззивното решения. Тъй като с произнасянето си, с решението по т.д.№ 1695/2019 г. на І т.о. на ВКС, настоящият състав е разрешил и спора, предмет на настоящата частна жалба, същата се явява недопустима, поради отпаднал правен интерес за жалбоподателя и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение