Определение № 294 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6856/2013 г.
ВКСI гражданско отделение15.11.2013 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Н. К.,И. Н. К. и И. Н. К. в качеството им на наследници по закон на починалия молител Н. П. К., и на М. Н. К. в качеството й на самостоятелна страна в производството, за отмяна на основание чл.303,ал.1, т.1 ГПК на решение №316 на Пловдивския окръжен съд,постановено на 27.12.2012г. по гр.д.№2712/2011г.,потвърждаващо решението на Пловдивския районен съд, постановено на 06.07.2010г. по гр.д.№7620 по описа за 2009г. ОСЪЖДА М. Н. К.,И. Н. К. и И. Н. К. на основание чл.78,ал.4 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплатят на Г. А. Ф. сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/,представляваща направените по делото разноски. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС. Председател: Членове:
Мотиви
Производството е по чл.307 ГПК. Производството е образувано по молба на Н. П. К., починал след подаването на молбата и заместен по реда на чл.227 ГПК от своите наследници по закон И. Н. К.,М. Н. К. и И. Н. К., и от М. Н. К. в качеството й на първоначална страна в производството, за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския окръжен съд,постановено на 27.12.2012г. по гр.д.№2712/2011г.,потвърждаващо решението на Пловдивския районен съд,постановено на 06.07.2010г. по гр.д.№7620 по описа за 2009г. С молбата за отмяна се поддържа,че е налице хипотезата на чл.303,ал.1, т.1 ГПК като се твърди,че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото, открито при съдебното изпълнение по повод уважения първоначален иск. Поддържат,че едва в хода на съдебното изпълнение са имали възможност да огледат жилището и гаража на Г. Ф.,при което установили,че течът в неговото жилище не идва от тяхната вертикална връзка,а от кухнята на Г. Ф.,като при огледа,извършен на 15.12.2012г. било установено,че са поставени два спирателни крана,което е описано в представения с молбата протокол на държавния съдебен изпълнител при Пловдивския районен съд. В писмен отговор в срока по чл.306,ал.3 ГПК ответникът по молбата Г. А. Ф. изразява становище,че същата е недопустима като подадена след изтичане на определения в закона преклузивен срок. Върховният касационен съд,като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от И. Н. К.,М. Н. К. и И. Н. К. молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, навеждането на които е ограничено и с посочените в разпоредбата на чл.305 ГПК срокове. Съгласно чл.305,ал.1,т.1 ГПК молбата за отмяна в случаите по чл.303,ал.1,т.1 ГПК следва да бъде подадена в 3-месечен срок от деня,в който на молителя е станало известно новото обстоятелство,на което се позовава. В случая в молбата и в представената с нея декларация, изходяща от М. Н. К.,изрично се сочи, че новото обстоятелство,на което молителите се позовават, им е станало известно на 15.12.2012г. при извършения от съдебния изпълнител оглед на имота на Г. Ф..,т.е. установеният в разпоредбата на чл.305,ал.1,т.1 ГПК срок е изтекъл на 15.03.2012г. Молбата за отмяна е подадена на 03.06.2013г.,т.е. след изтичането на предвидения в чл.305 ГПК срок,поради което настоящият състав приема,че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение