Определение № 780 от 12.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1817/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Държавен фонд „Земеделие” срещу определение от 23.01.2014г. по в.гр.д. № 10491/2013г. на СГС, ГО, ІІ – г състав. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че с молбата си от 18.11.2013г. ищецът – частен жалбоподател в настоящото производство, не е изложил фактическите обстоятелства, в това число каквото и да е конкретно нарушение на контретно задължение според бизнес плана. Твърди, че молбата по недвусмислен начин е посочено, че конкретното нарушение се състои в това, че финансираната поливна система не е използвана по предназначение в петгодишния мониторингов период. Поради това поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с чл.129, ал.3 вр. ал.2 ГПК и моли да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Софийски градски съд е бил сезиран с въззивна жалба от К. Н. Р. срещу решение от 16.06.2010г., постановено по гр.д. № 46241/2009г. по описа на СРС, 60 състав, с което е прието за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК, че К. Н. Р. дължи на Държавен фонд „Земеделие” сумите 18 224,59 лева – главница, ведно с лихва от 13.06.2008г. до пълното изплащане, както и 426,70 лева – разноски по заповедното производство. С разпореждане от 08.08.2013г. Софийски градски съд, в изпълнение на указанията в решение № 113 от 23.07.2013г. по т.д. № 200/2012г. на ВКС на РБ, ТК, І ТО, е оставил без движение исковата молба на ДФ „Земеделие” и е дал указания за отстраняване на нередовностите й. С обжалваното определение въззивният Софийски градски съд, като е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, е прекратил производството по делото. В изпълнение на указанията, дадени с определение № 574 от 10.07.2014г. по ч.т.д. № 1817/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., въззивният съд е постановил определение от 15.07.2014г., което няма самостоятелен характер и с което е обезсилил постановеното първоистанционно решение. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим. Съгласно т.7 на ТР № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС, което е запазило значението си и при действието на ГПК от 2007г., когато пред въззивния съд, респ. пред ВКС, са констатирани нередовности на исковата молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящите инстанции и прекратява производството. В настоящия случай въззивният съд е процедирал в отклонение от даденото тълкуване, като е обезсилил постановеното първоинстанционно решение с определение, а не с решение. Преценката за недопустимост на обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение поради ненадлежното упражняване на правото на иск следва да се извърши с решение, а не с определение, тъй като, извън хипотезите на чл.233 ГПК и чл.249 ГПК, в общото исково производство обезсилване на решение с определение е недопустимо. По изложените съображения следва да се приеме, че Софийски градски съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и делото следва да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия и произнасяне на решение. Следва да бъде обезсилено и определението от 15.07.2014г., с което е обезсилено първоинстанционното решение, тъй като това определение няма самостоятелен характер, а съставлява част от произнасянето на въззивния съд по редовността на исковата молба и правните последици, свързани с неотстраняване на нередовностите й. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,