Определение № 231 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2618/2019 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на МБАЛ „Тракия“ ЕООД вх. № 6338/12.08.2020 г. за изменение /допълване/ на определение № 122/08.07.2020 г. по т. д. № 2618/2019 г. в частта за разноските. В молбата е изразено становище, че при постановяване на определението си съдът не е взел в предвид направеното в отговора на касационна жалба искане за присъждане на разноски. Копие от молбата е изпратено на касатора НЗОК, който изразява становище за неоснователност на формулираното искане. В случай, че същото бъде уважено, моли съда да присъди разноски съобразно обема на извършената работа и до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на МБАЛ „Тракия“ ЕООД и прецени данните по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Настоящото дело е образувано по касационни жалби както на НЗОК, така и на МБАЛ „Тракия“ ЕООД, като последното дружество е направило оттегляне на своята жалба. С определение № 122/08.07.2020 г. по т. д. № 2618/2019 г. е прекратено производството по касационната жалба на болницата и не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на НЗОК. Действително, с отговора на касационната жалба МБАЛ „Тракия“ ЕООД е формулирала искане за присъждане на разноски, но същото не е придружено с доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение в търсения размер от 17 000 лв. Това обуславя извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК при съобразяване със задължителните постановки на т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС