Определение № 50398 от 28.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1614/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Галъп Инк.,САЩ срещу определение № 401 от 14.02.2022г. по ч.гр.д.№ 294/2022г. на Апелативен съд София. Въззивният съд е потвърдил определението за спиране на производството по т.д.№ 928/2020г. на СГС, чийто предмет са обективно съединени искове по чл.116 ЗМГО, предявени от Галъп Инк.,САЩ срещу „Галъп Интернешънъл болкан”ЕАД, [населено място] за нарушаване на правата на ищеца върху притежавана от него марка с рег. № 57867 „Gallup”. Производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК поради приета обусловеност на гражданскоправния спор от изхода на производството по административен спор, имащ за предмет обжалване на решение на ПВ, с което на основание чл.76,ал.7,т.3 ЗМГО е отменена регистрацията на марка рег. номер № 57867 „Gallup”, притежавана от ищеца. В частната касационна жалба се посочва, че решаващият мотив на въззивната инстанция е основан на разрешаването на въпроса дали следва да се спира на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК производството по искове за нарушение на търговска марка (чл.116 ЗМГО), когато в хода на това производство регистрацията на марката бъде отменена с решение на ПВ на основание чл.35,ал.1,т.1 ЗМГО и по оспорването на това решение е налице висящо производство пред административен съд, респ. висящото производство пред административен съд явява ли се преюдициално спрямо основното производство по искове за нарушения. Това е и правният въпрос, по който в изложението се иска допускане на частното касационно обжалване. Твърдението е, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС (актовете по ч.т.д.№ 3037/2017г. на І т.о., ч.т.д.№ 263/2009г. на І т.о., т.д.№ 2043/13г. на І т.о., ч.т.д.№ 1389/2019г. на І т.о.) Съставът на ВКС счита, че са налице основанията за спиране на настоящото производство: Поради констатирана противоречива практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.274,ал.3 ГПК определения, пред ОСТК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2022г. по въпроса: „Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК на производство по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн?“ Предвид идентичната правна уредба на последиците от заличаването на регистрацията на промишления дизайн (чл.30 ЗПрД) и на последиците от заличаването на търговската марка (чл.38 ЗМГО, респ. чл.28 ЗМГО-отм.), произнасянето по тълкувателното дело и даденото с него правно разрешение ще е относимо и към настоящия спор. Определението по ч.т.д.№ 2036/2019г. на ІІ т.о. на ВКС, на което са основани решаващите съображения в обжалваното понастоящем определение на САС, е дало основание за констатация за формирана противоречива практика на ВКС по въпроса, по който по реда на чл.292 ГПК (с определение № 131 от 10.05.2022г. по т.д.№ 2347/2020г. на ІІ т.о.) е отправено предложението за постановяване на тълкувателно решение. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС