Определение № 668 от 10.10.2011 г. на ВКС по д. № 592/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во - във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 3005/11.V.2011 г. на [фирма]-гр. П., подадена чрез процесуалния представител на търговеца от АК-П., против определение № 1801 на Пловдивския ОС, ГК, VІ-и с-в от з.з. на 5.VІІ.2011 г., постановено по ч.гр. дело № 1817/2011 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане частната жалба на това д-во срещу протоколното определение от с.з. на 9.VІ.2011 г. по гр.д. № 20326/2010 г. по описа на РС-Пловдив – за отказ да бъде спряно първоинстанционното пр-во по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Оплакването на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното преграждащо определение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който първоинстанционното пр-во пред ЛС-П. да бъде спряно на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното но частната жалба [фирма]-гр. К., Б. област писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта й, така и по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното определение на Пловдивския ОС, претендирайки за оставянето й без уважение - „с всички произтичащи от това законни последици”. Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното пр-во пред Пловдивския ОС, частната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да постанови атакуваното с настоящата частна определение, Пловдивският ОС е приел, че първоинстанционното, с което е било отказано спиране на делото в хипотезата по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, не подлежи самостоятелно на инстанционен контрол, а законосъобразността му се проверява по повод проверка за правилността на решението по спора, с което следва да приключи развитие на пр-вото пред първостепенния съд. Това разбиране е правилно /обосновано и законосъобразно/, тъй като определението за отказ да бъде спряно дадено исково пр-во не попада в нито една от двете категории определения по чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, подлежащи на инстанционен контрол: нито е предвидена обжалваемост на такъв отказ пред по-горен съд, а още по-малко /предвид естеството си/ отказът да се спре дело би могъл „да прегражда по-нататъшното развитие” на същото. С оглед изложеното частната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да бъде оставена бе уважение, а атакуваното с нея определение на П. ОС да се потвърди, като делото бъде върнато в първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Т. колегия, Първо отделение