Решение № 11214 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2015 г.

Решение № 11214 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7171/2015 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Т. П. от гр. Д., подадена чрез адв. Е. В., срещу решение № 934/27.04.2015 г. по адм. дело № 3158/2014 г. по описа на Административен съд В., само в частта, в която е отхвърлена жалбата на П. Т. П. срещу ревизионен акт /РА/ № 081400310/8.04.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., изменен и потвърден с решение № 423/11.08.2014 г. на и. д. директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП, в частта относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 65,27 лв. главница и 19,69 лв. лихва за забава и за 2012 г. в размер на 239,61 лв. и 22,88 лв. лихва за забава. Касаторът, чрез процесуалния представител адв. В., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно досежно изводите на съда за размера на сумите, дължими за издръжка за живот в ревизирания период и относно непризнати приходи по записи на заповед. Релевирани са касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрск. С., оспорва в писмена молба основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба като намира обжалваното съдебно решение за правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С постановеното първоинстанционно решение АС В. е отменил РА № 081400310/8.04.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., изменен и потвърден с решение № 423/11.08.2014 г. на и. д. директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП, в частта, в която са определени на П. Т. П. данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ изцяло за 2009 г. и 2011 г., ведно със съответните лихви, а за 2010 г. - за сумата над 554,69 лв. до 619,96 лв. главница и за сумата над 167,31 лв. до 187 лв. лихва за забава. В тази си отменителна част решението на АС В. е влязло в законна сила като необжалвано. Предмет на касационна проверка е решението на АС В. в частта му, в която е отхвърлена жалбата на П. Т. П. срещу РА № 081400310/8.04.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., изменен и потвърден с решение № 423/11.08.2014 г. на и. д. директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ В. при ЦУ на НАП, в частта относно установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 65,27 лв. главница и 19,69 лв. лихва за забава и за 2012 г. в размер на 239,61 лв. и 22,88 лв. лихва за забава, както и в частта на присъдените съдебно-деловодни разноски. Ревизията е извършена от приходните органи при прилагане на специалния ред за облагане и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. За да потвърди РА в посочените му части, първоинстанционният съд е приел, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на процесуалните правила, спазена е особената процедура по чл. 124 ДОПК и са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за иницииране и провеждане на ревизия при особени случаи, съответно за определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Конкретно за данъчни години 2010 г. и 2012 г. първоинстанционният съд е приел, че обосновано приходните органи са установили паричния поток от приходи и разходи на жалбоподателя, не е приел за основателни възраженията за разходи за издръжка за живот, различни от установените от експертизата и по данни на НСИ, не е приел тезата на жалбоподателя, че направените разходи за закупуване на леки автомобили, както и за задължителни застраховки "Гражданска отговорност" не са негови, а на трети лица - собственици на тези автомобили, както и тезата за получени приходи от И. П. Х., установени със записи на заповеди. Касаторът оспорва тези изводи на съда като твърди, че е получил приходи, удостоверени с представените по делото записи на заповед, не приема установения от приходните органи и съда размер на разходи за живот по данни на НСИ като недоказани реално, оспорва извършването в лично качество и за своя сметка на разходи за придобиване на леки автомобили и застраховки "ГО". Оплакванията са неоснователни. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора, събрал всички относими доказателства и доказателствени средства, вкл. гласни доказателства и експертно заключение, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК е разпределил и указал доказателствената тежест в процеса като при наличие на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК оборването на фактическите констатации в РА се явява в доказателствена тежест на ревизираното лице. Във връзка с разходите за закупуване на автомобили, както и за заплащане на задължителна застраховка "ГО" по тях, съдът обосновано е приел за недоказана тезата на РЛ, че сумите за закупуване, съответно за застраховка не са предоставяни от него, а от трети лица - румънски граждани, чието подставено лице се явява П. П.. В тази връзка съдът е дал приоритет на приетите официални писмени доказателства - свидетелства за регистрация и удостоверявания, изходящи от МВР, сектор "ПП" Д. и застрахователни дружества относно собствеността на автомобилите и платеца на застраховките. На тези доказателства са били противопоставими само писмени декларации от румънски граждани, оспорени по съдържание от приходните органи. Последните са частни документи, за които не се установява достоверна дата на съставянето им, поради което съдът обосновано е приел, че верността на съдържанието не е установена и не са годни да опровергаят установеното с официални документи, възприетата теза от приходните органи и съответно направените в РА и РД фактически констатации. Правилно съдът е счел за недоказано твърдението на РЛ за направени разходи за живот за двата данъчни периода в размери, различни от установените по данни на НСИ и съобразно заключението на приетата по делото ССчЕ. В тази връзка не са събрани относими доказателства, установяващи тезата на РЛ при условията на пълно и насрещно доказване. Твърдението за принципно незаконосъобразно определяне на размера на разходите по предположения противоречи на изрично предвидената в този смисъл процесуална възможност за определяне на основата за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 2, т. 14 ДОПК, в случаи на ревизия при особени случаи, каквато е процесната. Неоснователно е и оплакването на касатора за незаконосъобразност на решението на АС В. досежно неприемане в приходната част на паричния поток на РЛ на разполагаеми суми в размерите, съответни на тези по записи на заповеди от 22.12.2009 г. - за 4800 лв., от 12.10.2010 г. - за 4300 лв. и от 5.01.2011 г. - за 3500 лв. Същите са обсъдени от съда за всяка конкретна данъчна година, но и общо предвид евентуалното им отражение върху началното салдо за периода. Тези записи на заповед са с издател РЛ и поемател И. Х., свидетел по делото и лице, с което П. живее на съпружески начала в периодите. Съдът не е приел за доказани възраженията на жалбоподателя, че по записите на заповед удостоверяват данни за получени от него суми в размерите по същите записи и съответно тези суми са били разполагаеми и следва да намерят отражение в приходната част на баланса. Първоинстанционният съд законосъобразно е отчел, че в хода на ревизията, вкл. и в декларацията по чл. 124 ДОПК РЛ не е навело такива възражения и предвид характера и формата на записите на заповед - частни писмени документи, същите не се ползват с обвързваща доказателствена сила и с достоверна дата, т. е. не се доказва относимостта им за периода, в който е посочено, че са издадени. Тези изводи на съда са обосновани. Също така касационният съд намира за нужно да акцентира върху характера на записите на заповед следва да се посочи, че същите са ценни книги, представляващи безусловно писмено обещание на платеца да плати на поемателя фиксирана сума пари на определен падеж или на негова заповед. Касае се за едностранна, абстрактна и безусловна сделка, т. е. в документа не се съдържа и установява какво е основанието за даване на обещанието за плащане. Не са представени писмени доказателства относно сключването на договор между страните, представляващ каузалното правоотношение между тях, а доказването на такъв с гласни доказателства е недопустимо. Или, изводът в конкретния случай е, че само по силата на записа на заповед не се установява и не може да бъде установена връзка между издаването на запис на заповед и получаването на предходен приход в размера на сумата по записа на заповед. Обратно на твърденията на касатора, по запис на заповед не се "получават" суми, а единствено са дава обещание за заплащане на определени суми към друго лице -поемател като не се дължи посочване и установяване на основанието, каузата за това задължение. Ето защо твърденията на касатора за получени суми не се установят и доказват. Правилно съдът не е съобразил същите. Предвид изложеното дотук наведените в касационната жалба оплаквания се явяват неоснователни. Не са налице касационни основания за отмяна на решението на АС В.. Същото като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила, в обжалваната му част. С оглед изхода на спора, направеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2014 г. към ЗА, в тежест на касатора се присъждат разноски в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение