Определение № 13009 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10996/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. П. М. срещу определение № 7816 от 06.06.2024 г., постановено по адм. дело № 6090/2023 г. по описа на Административен съд София – град в частта, с която жалбата му против виза за проектиране на „Обединено детско заведение с четири градински и две яслени групи“, в УПИ V- „за обединено детско заведение“, кв. 12, м. „Суха река – запад“, ПИ с идентификатор 68134.610.2141 по КККР на гр. София, издадена от главния архитект на Столична община, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. (С определение№ 15286/ 23.08.2024г. по същото дело, влязло в сила, частната жалба на Ц. Г. С. срещу същия съдебен акт е върната.) Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и не са събрани доказателства за установяване на правния му интерес от оспорване на административния акт. Моли определението в обжалваната част да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия и събиране на доказателства. Ответникът главен архитект на Столична община оспорва частната жалба. Моли определението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Останалите ответници не изразяват становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна, за която този акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд правилно приема, че за жалбоподателя Б. П. М., собственик на УПИ XIII-839, кв. 12, по плана на гр. София, не е налице правен интерес от оспорване на виза за проектиране на „Обединено детско заведение с четири градински и две яслени групи“, в УПИ V- „за обединено детско заведение“, кв. 12, м. „Суха река – запад“, издадена на 19.11.2020г., на основание чл. 140, ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 6 ЗУТ от главния архитект на Столична община и подадената жалба е недопустима съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Законосъобразно е преценено, че като собственик на УПИ XIII-839 в кв. 12 по плана на гр.София, съседен на имота, за който се отнася оспорената виза, жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица с право да оспорят административния акт по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Правилни са и изводите на административния съд, че условията на чл. 131, ал. 2, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗУТ, обосноваващи непосредствено засягане на интересите на жалбоподателя, също не са осъществени. С визата не се предвижда свързано застрояване между имота на жалбоподателя и имота, за който визата се отнася, не се променя предназначението на имота, предмет на обжалвания акт и не се въвеждат ограничения в ползването и застрояването на имота на оспорващия. Поради това правилно е прието, че оспорващият не се явява заинтересувано лице в нито една от изброените хипотези. Заключението на административния съд, че с визата не се допускат и намалени разстояния към имота на оспорващия и същият не се явява заинтересувано лице по чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ също следва да бъде споделено, още повече, че доводи в този смисъл в жалбата срещу административния акт не са изложени. Всички твърдения на жалбоподателя, свързани с намалени разстояния се отнасят за УПИ II- „за ОЖС, магазини и трафопост“ и за УПИ XVI -611, кв. 12, на които оспорващият не се легитимира като собственик. Въведените за първи път с частната жалба доводи за допуснати с визата намалени разстояния към имота на М. УПИ XIII-839, кв. 12 по плана на м. „Суха река – запад“, гр. София, не следва да бъдат обсъждани, тъй като не се обхващат от основанията за оспорване на административния акт, посочени в жалбата. Възражението, че изводите на административния съд за недопустимост на производството са направени, без да са събрани релевантните за установяване на правния интерес на жалбоподателя доказателства, е неоснователно. Необходимостта от събиране на нови доказателства се преценява с оглед въведените от страните доводи. В случая от страна на оспорващия не са изложени твърдения за наличието на основания, обосноваващи качеството му на заинтересувано лице с право да оспори административния акт в някоя от хипотезите на чл. 131, ал. 2 ЗУТ и конкретно в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспорения съдебен акт в обжалваната част. Определението в частта, в която жалбата на Б. П. М. срещу виза за проектиране, издадена на 19.11.2020г. от главния архитект на Столична община, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено е правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,