Определение № 3484 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Р. Н. Д., чрез адв. П. Н., с която се иска допълване на определение № 3344/02.11.2023 г. по гр. д. № 2102/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., в частта му за разноските. Ответникът по молбата - П. Т. Б., чрез адв. И. С., е подал писмен отговор, в който оспорва основателността й, като поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С определение № 118/11.01.2024 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на тълк. д. № 3/2023 г. по описа на ОСГК на ВКС. Пречките по движението на делото са отпаднали с приемането на Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, поради което производството следва да се възобнови. Даденото с цитираното тълкувателно дело разрешение е, че в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че при пълното отхвърляне на касационната жалба, както и когато касационното обжалване не бъде допуснато, касаторът следва да заплати направените от ответника по жалбата разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните намира следното: С постановеното по настоящото дело определение № 3344/02.11.2023 г., по подадената касационна жалба на П. Т. Б., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 341/13.10.2022 г. по възз.гр.д. № 330/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд, постановено по спора за родителски права и режима на лични контакти на бащата с детето П. П. Б.. Ответната страна по касационната жалба е направила своевременно искане за присъждане на 1 200 лв. разноски за уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие от 20.03.2023 г. Предвид изхода на делото и с оглед разрешението, дадено с ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК, страната има право на разноски за производството пред касационната инстанция и пропускът на съда да се произнесе по искането за присъждане на разноските е основание по чл. 248 ГПК за допълване на определението. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК касаторът – ответник по молбата е направил възражение за прекомерност на заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение и е поискал неговото намаляване, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че в случая заплатеното от ответната страна по касация адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. за реализираната от процесуалния й представител защита в производството по чл. 288 ГПК не е прекомерно, преценено съобразно фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от процесуални представител действия по изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Предвид това, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в размера, в който са направени. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение