Определение № 13180 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11387/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцеусалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. А. М., чрез адв. С. Маринова, против Определение № 1744/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 411/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което производстото по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по преюдициално запитване отправено с Определение № 500/03.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело № С-116/25 на СЕС. Наведени са доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 2 и 3 АПК, във връзка с чл.236 АПК. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се сторените деловодни разноски. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Търговище, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Търговище е образувано по жалба на А. М., против Решение № 1040-25-113/29.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251–00-731-5/18.06.2025 г., издадено от за ръководител на осигуряването по безработица, с което е отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 24,91 лв. дневно, за периода от 14.07.2024 г. до 13.07.2025 г. С определението, предмет на съдебен контрол, първоинстанционният съд е спрял производството като се е позовавал на отправено преюдициално запитване от Административен съд - Благоевград по адм. дело № 1559/2024г, по което е образувано дело С-116/25 г. на СЕС с предмет искане за тълкуване на разпоредбите на чл.62 §.1 и §.2 от Регламент № 883/2004г. като според запитващия съд приложената от осигурителния орган разпоредба на чл.54б, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) не може да се разглежда като легитимна дерогация на приложението на член 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004, съгласно условията, предвидени в § 3 на същия член. Съдът е изложил мотиви, че предметът на адм. дело № 1559/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград е сходен с предмета на адм. дело № 411/2025 г. по описа на Административен съд - Търговище, поради което съдът счита, че произнасянето на СЕС по дело С-116/25 г. има значение за правилното решаване на спора по висящото пред него дело. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените в частната жалба възражения досежно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, съгласно която съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Видно от мотивите на обжалваното определение, производството по делото е спряно на основание чл. 154а, ал.1, т.8 АПК. Съгласно цитираната разпоредба, съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В тази връзка в частната жалба необосновано се прави анализ на приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, след като административният съд се е позовал на процесуална норма в АПК с различно съдържание. В оспорвания административен акт дневният размер на паричното обезщетение за безработица на А. А. М. е изчислен, вкл. и с прилагане на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО (нова - ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.). Образуваното дело пред СЕС(С-116/25) касае изчисляването на размера на обезщетенията за безработица в условията на координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, какъвто е и предмета на оспорване пред Административен съд – Търговище във връзка с придобит от жалбоподателя осигурителен стаж във Франция и значението му за определяне на дължимото му от осигурителните органи на НОИ парично обезщетение за безработица. Отчитайки задължителния характер на решенията на СЕС, съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, съдът е приложил правилно процесуалната норма, съобразявайки наличието на висящо съдебно производство по преюдициален за спора по делото въпрос. Наличието на преюдициален за производството спор е отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, която налага спиране на делото до приключване на обуславящия за него спор. Действайки по този начин, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Останалите съображения, развити в частната жалба, касаят разрешаване на въпроси по същество на правния спор, които не са предмет на настоящото производство. Претендираните от страните разноски следва да се съобразят при произнасянето по същество с краен съдебен акт по спора, доколкото настоящето частно производство не слага край на висящността на спора по същество. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,