Определение № 11757 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Е. Ц. против определение № 14973/19.8.2024г. постановено от Административен съд София град по АД № 7965/2024г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу Разрешение за строеж № 52/25.3.2024 г., издадено от главния архитект на район Панчарево, Столична община, оставено е без разглеждане и искането на г-жа Ц. за спиране на изпълнението а посоченото разрешение за строеж и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се съображения, че се нарушавали законни интереси на жалбоподателя, че се влошавало качеството на имота и на живота й. Била конституирана като страна в производството по премахване на сграда, за чийто покрив е издадено оспореното разрешение за строеж. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Главният архитект на район Панчарево, Столична община, в писмен отговор на частната жалба оспорва същата. Излага твърдения, че оспореното определение е постановено в съзвучие със закона. Моли оставяне в сила на определението и присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: С оспореното пред Административен съд София град разрешение за строеж № 52/25.3.2024 г., издадено от главния архитект на район Панчарево, Столична община, е позволено извършването на „основен ремонт и реконструкция на покрив на жилищна сграда“, която сграда е с идентификатор 04234.6966.3856.1, намираща се в имот с идентификатор 04234.6966.3856 по КККР на Бистрица, представляващ УПИ VIII-58-59, кв.18, местност [населено място], район Панчарево. Жалбоподателят Г. Ц. е собственик на съседен имот – УПИ VI-57 в [населено място]. Нормата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ посочва заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на чл. 148 разрешение за строеж. Изброяването е numerus clausus. Г. Ц. не попада в нито една от посочените категории лица. Като собственик на съседен имот, тя би могла да попадне в хипотеза на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Но тъй като тази хипотеза възприема като заинтересована страна собственикът на съседен имот само и единствено в случаите на промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, какъвто настоящия случай не е /основен ремонт на покрив/, тя не притежава правен интерес да обжалва атакувания от нея индивидуален административен акт. Законосъобразно административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Г. Ц., както и акцесорното й искане за спиране на разрешението за строеж и е прекратил производството по делото. Оспореното определение на Административен съд София град не следва да бъде касирано. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответния административен орган за присъждане на деловодни разходи размер в 100,- лева – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,