Решение № 425 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Пловдив против решение № 2976/28.03.2025 г. по адм. дело № 1523/2024 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал.1 и ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с прилагането на чл. 104, ал.10 КСО и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел придобития от Г. В. осигурителен стаж за периода 25.03.1986 г. – 27.04.1995 г. на длъжности „шлосер по ремонта на машини“, „работник по ремонта на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ в „Завод за пишещи машини“ – Пловдив за такъв при условията на първа категория труд. Позовава се на факта, че трудът е полаган в звено „Отдел на главния механик“(ОГМ), а не в леярен цех, каквото е изискването на т.4а, б.“м“ и „н“ от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)(отм.). Посочва, че в нарушение на чл.104, ал.10 от КСО съдът е допуснал категорията труд да бъде доказвана със свидетелски показания, като това нарушение се е мултиплицирало и в заключението на приетата по делото експертиза, която е ценила и съобразявала така приобщените гласни доказателства при формиране на своите изводи. Ответникът по касационната жалба – Г. Н. В., от [населено място], област Пловдив, чрез адвокат Т. Божинов изразява становище за неоснователност на същата. Моли първоинстанционното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Представя писмени бележки. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение № 2976/28.03.2025 г. по адм. дело № 1523/2024 г. Административен съд – Пловдив е отменил по жалба на Г. Н. В., от [населено място], област Пловдив решение № 2153-15-156/31.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер], протокол № 2140-15-338/09.04.2024 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ и е изпратил преписката на пенсионните органи за издаване на нови актове по заявление вх. № 2113-15-238/24.01.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив. Присъдил е разноски. Приел е, че актовете на органите на НОИ са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствени правила, поради неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл.35 АПК) и в противоречие с принципите за истинност и служебно начало (чл.7, чл.9, ал.2 и ал.4 АПК), което е рефлектирало и върху точното прилагане на материалноправните разпоредби – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 АПК.. Решението е правилно. След извършена проверка на документация, приета за съхранение от осигурителя „Завод за пишещи машини“(ЗПМ) – Пловдив органите на НОИ са установили, че Г. В. е заемал следните длъжности в предприятието през периодите: 03.1986г.-12.1986г., цех/длъжност: ОГМ/шлосер; 01.1987г.-12.1989г., цех/длъжност: ОГМ/шлосер; 01.1990г.-02.1991г., цех/длъжност: ОГМ/шлосер; 03.1991г.-07.1991г., цех/длъжност: ОГМ без вписани длъжности; 08.1991г.-12.1991г., цех/длъжност: ОГМ/р-к по ремонт; 01.1992г.-04.1995г., цех/длъжност: ОГМ/-к по ремонт. Като други длъжности в звеното „Отдел на главния механик“ (ОГМ) са посочени: „дърводелец“, „фрезист“, „стругар“, „бояджия“, „ел.заварчик“, „ковач“, „стъклар“, „оксиженист“. Представено е и удостоверение изх. № 5526-15-609/04.08.2023 г.(УП-13), от което е видно, че Г. В. е работил в „Булком импекс“ АД, гр. Пловдив, правоприемник на ЗПМ, гр. Пловдив 18 дни през месец април 1995 г. Към датата на подаване на заявление вх. № 2113-15-238/24.01.2024г. за отпускане на ЛПОСВ В. е имал навършени [възраст]. Осигурителният му стаж, зачетен по приложените документи и по данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода от 17.10.1981г. до 23.01.2024г. е както следва: от I-ва категория труд - 04 г., 05 м. 27 дни, придобит за времето от 01.10.1998г. до 28.03.2003г. на офицерска длъжност в органите на МВР – Пловдив и от III-та категория труд - от 33 г. 04 м. 14 дни. На основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж на лицето, превърнат към III-та категория възлиза на 40 г., 10 м. и 09 дни. Пенсионните органи са мотивирали своя отказ за отпускане на ЛПОСВ при условията на чл.69б, ал.1-2 от КСО, с аргумента, че не е изпълнено условието за 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория, тъй като към датата на подаване на процесното заявление лицето е имало осигурителен стаж от посочената категория - 04 г. 05 м. и 27 дни. Отбелязали са, че стажът на лицето за периода от 25.03.1986г. до 27.04.1995г. в ЗПМ на длъжностите „шлосер по ремонта на машини“, „работник по ремонта на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ с обща продължителност 09г, 01 м. и 03 дни е редовно оформен, но към датата на приключването му - 27.04.1995г. осигурителят не е направил предложение за категоризиране, съгласно ПКТП (отм.) и не е извършил вписване, че същият е положен в леярски цех. В хода на първоинстанционното съдебно производство е изслушана и приета с възражения от страна на административния орган експертиза, която посочва, че мястото на полагане на труд на работника за ремонт на машините и оборудването е на територията на цех „Леярен“ в Завода за пишещи машини (ЗПМ). Установява, че този цех е самостоятелно обособено помещение в което са разположени леярните машини и съоръжения, осъществяващи производствения процес и в него е била извършвана същинската дейност по ремонт и поддръжката на машини и съоръжения, работещи при непрекъснат цикъл и висока температура, изградени от метал и инертни /топлоустойчиви/ материали, с голяма маса и неподлежщи на местене с цел извършване на ремонтни дейности. В Отдел на главния механик (ОГМ) на ЗПМ се е извършвало разпределението на работата по смени и изпълнители и са се изписвали необходимите за ремонтните дейности резервни части и инструменти. Вещото лице е изяснило технологичния процес в леярския цех, при който за топене и формоване на металите са се използвали електропещи и леярски формовъчни машини. Разтопеният до течно състояние метал се е наливал с леярски ръчен инструмент в захранващото устройство на леярската машина и под въздействие на високото налягане е запълвал пресформата на съответния детайл. Изчаквало се е определено технологично време за добиване на твърдост, като детайлът се е изваждал ръчно и се е предавал за последваща обработка - ръчно или машинно отстраняване на образования от излишен метал, която се е осъществявала на територията на цеха. След всеки ход буталото на машината се е смазвало с противозагарна смес, която изгаряла при досега с разтопения метал, като отделяла димни газове и миризми. Според вещото лице, в цеха се е работило на двусменен режим. Работниците ангажирани пряко в производствения процес и персонала, отговарящ за ремонта и поддръжката на машините и съоръженията, са били отделени с ниски стъклени прегради без покрив, които не са изолирали ремонтния екип от работната среда в цеха. По отношение на трудовите функции на конкретните длъжности, които е заемал В. - „шлосер по ремонт на машини“ и „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“, ВЛ е посочило, че се състояли в поддръжка и ремонт на пещите за топене на използваните за съответната технология метали, машините за леене под налягане и други спомагателни съоръжения в цеха. Конкретно шлосерът по ремонт на машини извършвал всички операции, свързани с ремонта и подмяната на системи, възли и детайли по леярските машини и пещи, поддържал изправността на хидравличните елементи на машината, извършвал демонтаж и сваляне на леярската пресформа и участвал при монтажа ѝ и извършвал пробни отливки преди пускането ѝ, използвайки подемна техника. Вредни въздействия на работната среда в леярския цех са високите температури, работата с химически смеси, съдържащи опасани за здравето съставки, отделящи се при температурно въздействие и изгаряне, димни изпарения, силни миризми, шум и вибрации, наличие на метален и абразивен прах. Според ВЛ изпълнението на длъжностите „шлосер по ремонт на машини“, „работник по ремонт на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ при ЗПМ включва непосредствен контакт с всички посочени вредни въздействия на работната среда. Възприето по този начин заключението на вещото лице се характеризира с изчерпателност и конкретика досежно характера и условията на труд за заеманите от В. длъжности в периода 25.03.1986 г. – 27.04.1995 г. като „шлосер по ремонта на машини“, „работник по ремонта на машини и съоръжения“, „работник по ремонт“ и „шлосер“ в „Завод за пишещи машини“ – Пловдив. Същото кореспондира с гласните доказателства по делото, касателно фактите за работното място и времето на полагане на труда, получаването на допълнителни стимули и храна във връзка с условията на труд. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът е допуснал гласните доказателства и е ценил същите в нарушение на разпоредбата на чл.104, ал.10 от КСО. Експертизата и показанията на свидетелите са категорични, че трудът на заеманите от В. длъжности се е извършвал в самия леярен цех, който е обособено самостоятелно помещение, в което са се намирали леярните машини и съоръжения, осъществяващи производствения процес, чиято поддръжка и ремонт се е извършвала на място. Съгласно т.4а,б.м ПКТП(отм.) трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на производство (цех) включително в леярските производства (цехове), леярните, линиите за непрекъснато леене, валцуване и изтегляне на цветни и благородни метали, е от първа категория. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая е без значение, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.70 ПКТП (отм.) срещу описания трудов(осигурителен) стаж да посочи съответната точка и буква от ПКТП(отм.), по която предлага да се зачете труда. Това не може да бъде основание да не бъде признат трудът на оспорващия, като такъв от първа категория, след като отговаря на изискванията на ПКТП (отм). Съгласно чл.69б, ал.1 КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия за мъжете при 52 години и 8 месеца и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100, като от 31 декември 2015 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете до достигане на 60-годишна възраст. В. е навършил изискуемата възраст за пенсиониране по реда на чл. 69 КСО, но не е придобил право на ЛПОСВ по този ред поради недостигащ стаж. Разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) сочи, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл.69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 и ал.2 КСО. Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл.69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл.18, ал.4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл.69б, ал.1 или ал.2 КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл.69 КСО, както е в случая. (В този смисъл виж Решение № 10019 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2025 г., VI о.). Обосновано административният съд е приел, че пенсионните органи не са изяснили релевантните за спора обстоятелства относно категорията труд, положен от Г. В. на процесните длъжности, с което са нарушили процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащи принципи на административния процес. Това е довело до нарушаване на разпоредбите на чл.35 и чл.36 ал.1 от АПК, задължаващи административните органи да съберат служебно доказателства и да издадат своите актове след като изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение