Определение № 4027 от 24.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3844/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. С определение № 3487/02.07.2025г. постановено по гр.д. № 2535/2025г. по описа на ВКС, I ГО е спряно на основание чл. 282, ал. ал. 2 от ГПК изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 118/13.06.2025г. постановено по в.гр.д. № 126/2025г. по описа на Апелативен съд – Варна. С това решение е частично отменено първоинстанционно решение № 7/13.01.2025г. постановено по гр.д. № 420/2024г. по описа на Окръжен съд – Добрич и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 50 от ЗЗД Р. А. с ЛНЧ [ЕГН] е осъден да заплати на Б. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето, причинени вследствие нападение и ухапване от собствено на ответника куче, порода "Дого Аржентино“, което се е намирало и под надзора на собственика, настъпило на 15.04.2024г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 15.04.2024г. до окончателното плащане. С определение № 3231/16.06.2026г., постановено по настоящото дело в производство по чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, което е влязло в сила. На 22.07.2026г. по делото е постъпила молба от Р. А., подадена чрез процесуален представител адв. В. З. – касационен жалбоподател по делото, обективираща искане за освобождаване на внесената от него парична гаранция във връзка с искането за спиране в размер на 15338.76 евро /30000 лева/, която да бъде преведена по изрично посочена в декларация, с нотариална заверка на подписа на Б. Р. Б. от 16.07.2026г., рег. № 1765 на нотариус М. В., рег. № 756 банкова сметка: [банкова сметка], BIC S. при „Банка ДСК“ АД с титуляр Б. Р. Б.. Молбата е придружена с декларации, изхождащи от двете страни, с нотариална заверка на подписите на всяка от 16.07.2026г., обективиращи съгласие сумата от 30 000 лева, в евровата й равностойност на 15338.76 евро, представляваща платено по сметка на ВКС надлежно обезпечение в размер на присъдената сума за спиране изпълнението на въззивното решение по в.гр.д. № 126/2025г. по описа на АС – Варна да бъде преведена по посочената от ищеца Б. Р. Б. банкова сметка. В изготвена счетоводна справка от счетоводството на ВКС е удостоверено, че към 24.07.2026г. сумата от 15338.76 евро е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС от вносителя Р. А. и е налична по същата сметка /върху представено с молбата копие на преводното нареждане/. Искането за освобождаване на парична гаранция изхожда от активно легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от заявеното искане и е подадено в рамките на едногодишния срок по чл. 82 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Съобразно данните по делото и изричното официално заверено изявление съгласие на всяка от страните, настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение и превеждането му по сметка на ищеца е и основателна. Съгласно мотивите на ТР № 6 от 23.10.2015г. по тълк.д. № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, т. 2, производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно, съгласно чл. 403, ал. 2 от ГПК, и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 от ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. При съгласие на залогодателя внесената като гаранция сума може да бъде преведена и по сметка на кредитора за погасяване на задължението по влязлото в сила решение. В настоящия случай е направено искане от залогодателя, внесъл гаранцията, сумата да бъде преведена по сметка на кредитора с оглед влязлото в сила по делото осъдително решение и е заявено изрично съгласие за това, дадено от кредитора, който е посочил банкова сметка, по която да му бъде преведена гаранцията. Гаранцията по чл. 282, ал. 2 от ГПК цели да обезпечи изпълнението на вземането, предмет на настоящото дело, поради което искането на залогодателя, който я е внесъл за превеждане на сумата по сметка на кредитора, се явява основателно. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение