Определение № 521 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2015 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на М. И. Н. против определение № 314 от 23.06.2015г. по ч. гр. дело № 2926/2015г. на Върховен касационен съд, първо г. о., с което не е допуснато до касационно обжалване определение № 18392 постановено на 19.09.2014г. по ч. гр. дело № 9920/2014г. на Софийски градски съд в частта, с което е оставена без уважение частната жалба на М. И. Н. срещу определение от 31.03.2014г. по гр. дело № 14968/2014г. на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено и е оставена без разглеждане частната жалба на М. И. Н. срещу определение № 18392 постановено на 19.09.2014г. по ч. гр. дело № 9920/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на М. И. Н. срещу определение от 31.03.2014г. по гр. дело № 14968/2014г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлена молбата й за допускане на обезпечение на предявения от нея иск за делба чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изпълнително дело № 201378304003118/2013г. по описа на ЧСИ И. Ч.. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Ответницата А. С. А. не е представила писмен отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С подадената жалба се обжалва определение, с което в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК Върховният касационен съд не е допуснал касационно обжалване на въззивно определение в частта му, с която е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по иска на М. И. Н. против А. С. А. за делба на 6.05 кв. м от апартамент находящ се в [населено място]. Частната жалба против определението в тази част е процесуално недопустима. Определението на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване. Изчерпан е триинстанционния контрол за проверка на законността на определението на първоинстанционния съд преграждащо по-нататъшното развитие на делото; в закона липсва изрична разпоредба, която да предвижда неговото обжалване съобразно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което частната жалба против определението в посочената част следва да се остави без разглеждане. Частната жалба против определението на Върховния касационен съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба против въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявения от нея иск за делба е процесуално допустима, но разгледана по същество частната жалба е неоснователна. В. съд се е позовал на разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изречение трето ГПК предвиждаща възможност за касационно обжалване на постановеното от въззивния съд определение само в хипотеза, при която обезпечението е допуснато. В случая с въззивното определение е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което молбата на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявения от нея иск за делба е отхвърлена, поради което съдът е приел, че подадената срещу въззивното определение частна жалба е недопустима, като я оставил без разглеждане. Определението е законосъобразно. Съдът е приложил правилно закона към установените по делото обстоятелствата, с което е обезпечил законосъобразността на определението в тази обжалвана част. Предвид изложеното определението в тази част следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.