Определение № 2157 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2863/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.1205/4.05.23 по г.д.№.72436/22 на Софийски апелативен съд молбата на адв. П. К. като пълномощник на М. З. Г. за изменение на постановеното по делото решение №.204/20.02.23 в частта за разноските е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от адв.П. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Сочи се, че дължимият при условията на чл.38 ал.2 ЗА адвокатски хонорар следва да се определя съгласно действалата към момента на устните състезания редакция на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не съобразно актуалната към момента на сключване на договора за адвокатска защита такава. Ответната страна ЗК“Лев инс“АД не взема становище. Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С въззивното решение, постановено след проведено открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември 2022г., предявената от ответника ЗК“Лев инс“АД въззивна жалба срещу първоинстанционно решение в частта, с която дружеството е осъдено да плати обезщетение за неимуществени вреди над сумата 50000лв. до сумата 80000лв., е намерена за неоснователна и решението е потвърдено. При това положение, с оглед изхода на спора и на основание чл.38 ал.2 ЗА, на осъществилия безплатното процесуално представителство адвокат на ищеца М. З. Г. – адв.К., се дължи адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.38 ал.2 пр.2 ЗА то се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36 ЗА, като съдът осъжда другата страна да го плати. Видно от текста на разпоредбата, определянето става при постановяване на решението и следователно при отчитане на релевантната редакция на Наредбата към момента на даване ход на устните състезания /в случая - въведена с ДВ бр.88/4.11.22г./ - към който приключва и осъществяваната защита пред съответната инстанция /опр.№.829/20.11.14 по ч.г.д.№.6417/14, ІІІ ГО/. Така изчислено на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, процесното възнаграждение с ДДС възлиза на 3660лв. Като е отказала да присъди пълния му размер – разликата над сумата 1716лв. до 3660лв. /т.е. още 1944лв./, отхвърляйки молбата за изменение на решението, въззивната инстанция е постановила незаконосъобразен акт. Той следва да бъде отменен и ответникът - осъден да плати още 1944лв. адвокатско възнаграждение на адв. П. К.. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,