Определение № 178 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2013 г.

Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят [фирма], представляван от адвокат И. А., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е недопустимо, необосновано и незаконосъобразно тъй като са нарушени материалните и процесуални закони понеже не е налице обезпечителна нужда, обезпечителната мярка е несъответна поради многократно надвишаване цената на иска и не е доказано убедително, че съществува опасност от затрудняване или осуетяване правата по бъдещото съдебно решение. Претендира за отмяната му, вкл. и на издадената обезпечителна заповед, а ако се приеме, че е налице обезпечителна нужда – да се измени като допуснатата възбрана засегне идеална част от възбранените имоти съобразно пазарната им стойност. От ответницата по частната касационна жалба А. А. З. от [населено място], представлявана от адвокат Р. З. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба с оглед наведените оплаквания и като взе в предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение от 09.06.2011 год. по гр.дело № 7697/2011 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав е признато за установено по предявените от А. А. З. срещу [фирма] кумулативно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищцата сумата 19 890,79 лева – мораторна неустойка за неизпълнение на задълженията по т.27, раздел V от предварителен договор от ..... год. за покупко-продажба на апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица] размер на 9% от заплатената цена на имота, заедно със законната лихва върху главницата от 02.02.2010 год. до окончателното й погасяване и сумата 1 604,20 лева – мораторна лихва за периода 23.05.2009 год. – 01.02.2010 год., за които суми в производство по ч.гр.дело № 4780/2010 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК както и сумата 2 904,89 лева – разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК. Съобразена е молбата за обезпечение, представените към същата доказателства като е направен извод, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за допускане обезпечение, а при преценка на съответствието на обезпечителната мярка-възбрана, е взета предвид данъчната оценка на имота, обезпечителната нужда на ищцата и данните за наложени върху същия имот тежести и обезпечения в полза на трети лица. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Взето е предвид, че съгласно чл.389, ал.1 ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство /както е в случая/ ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска. Съобразено, че с оглед първоинстанционното решение, представените към молбата доказателства обезпечителната мярка „възбрана”(само на един от посочените имоти) е съответна, а данъчната му оценка отговаря на обезпечителната нужда с отчитане обстоятелството, че върху същия имот са наложени други тежести и обезпечения в полза на трети лица. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение