Определение № 486 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11753/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 250 от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. К. срещу разпореждане № 1103 от 19.11.2025г., постановено по адм. дело № 293/2025 г., по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна молба на жалбоподателката за защита по реда на чл. 250 от АПК срещу твърдени неоснователни фактически действия, изразяващи се в разполагане на контейнери за зелени и биоразградими отпадъци в близост до имота на [улица] гр. Берковица, както и поставяне на химическа тоалетна в двора на училище в съседство. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, като се твърди неизпълнение на задължителните указания, дадени с Определение № 11460/14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10652/2025 г., неправилна правна квалификация на действията като правомерни, липса на административен акт, нарушение на санитарните норми относно минималните отстояния, необсъждане и игнориране на доказателства, липса на експертиза и допуснати съществени процесуални нарушения, включително по чл. 171, чл. 177 и чл. 235–236 АПК, както и нарушение на чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по частната жалба – Община Берковица не представя становище по настоящото дело. Частната жалба е подадена в срока по чл. 254, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – Монтана е образувано по молба на Н. С. К. за защита по чл. 250 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал относимите писмени доказателства, включително констативен протокол, съставен от служители на РУ – Берковица при ОД на МВР – Монтана по реда на чл. 252, ал. 3 и ал. 4 от АПК, както и договор за възлагане на услуга от общ икономически интерес, сключен между Община Берковица, Община Вършец и „Берковица–Вършец ЕКО“ ООД. От установената фактическа обстановка се приема, че дейностите по разполагане на контейнери за зелени и биоразградими отпадъци са извършени в рамките на възложена услуга от общ икономически интерес по смисъла на Решение на Европейската комисия 2012/21/ЕС, а местоположението им е определено съобразно приети критерии – в близост до училища и жилищни сгради, при установено от проверката отстояние от 10–15 метра от имота на молителката. Установено е също, че поставената в двора на училището химическа тоалетна е във връзка с извършвани ремонтни дейности, като при проверката не са констатирани нарушения на действащите изисквания. Въз основа на което съдът достигнал до извод за неоснователност на молбата на Н. К. и я отхвърлил. Разпореждането е правилно. Настоящият състав намира за неоснователни доводите в частната жалба за неизпълнение на указанията на ВАС. От съдържанието на обжалваното разпореждане е видно, че първоинстанционният съд е извършил изисканата от касационната инстанция преценка относно фактическия характер на твърдените действия и тяхната основа в правен акт или закон, като е обсъдил събраните доказателства и е формирал изводи въз основа на тях. Неоснователно е и възражението, че при липса на одобрена схема и изричен административен акт действията задължително следва да се квалифицират като неоснователни фактически действия по смисъла на чл. 250 АПК. Защитата по този ред е приложима само когато са налице фактически действия, които не се основават на закон или на административен акт и които продължават към момента на сезиране на съда, като целта е тяхното преустановяване. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че дейностите са част от нормативно допустима и възложена услуга, осъществявана в рамките на правомощията на съответните органи и договорни отношения, поради което не представляват неоснователни фактически действия. Оплакванията за нарушение на санитарните норми и за неправилно приети отстояния представляват спор относно правилността и целесъобразността на конкретната организация на дейността, но не обосновават приложимост на извънредната защита по чл. 250 АПК. В този ред съдът не дължи извършване на експертни оценки и измервания, когато от събраните доказателства не се установява наличие на продължаващи и явно незаконосъобразни фактически действия. Освен това производството по чл. 250 АПК не е предназначено за установяване на спорни факти чрез експертизи и други доказателствени средства, характерни за исковия процес. Съдът извършва само проверка за наличие на фактически действия и за тяхното правно основание. Не се установяват и твърдените съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото, изложил е мотиви относно тяхната относимост и е направил правни изводи в рамките на предоставената му компетентност. Несъгласието на жалбоподателката с тези изводи не обуславя незаконосъобразност на съдебния акт. Неоснователни са и позоваването на чл. 6 и чл. 13 от ЕКПЧ, доколкото на жалбоподателката е осигурен достъп до съд и е разгледано искането по същество, като съдът е изложил мотивиран отговор на наведените твърдения. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение