Определение № 5001 от 04.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4859/2022 г.

Производство по чл.248 ГПК. Образувано по молба вх. № 13400/16.07.2025 г. от А. А. С. чрез адв. А. Л. от АК-София с искане за допълване на решение № 398/02.07.2025 г. по гр.д. № 4859/2022 г. на ВКС, ІV г.о., с което по жалба на молителката се отменя частично решение № 77 от 14.04.2022 г. по в.гр.д. № 56/2022 г. на Окръжен съд Смолян и като краен резултат искът на А. М. Б. по чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК да се признаване съществуването на вземане против А. А. С. е уважен до размер на 5896,73 лева и е отхвърлен за останалите суми от 8902,68 лева, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 167/2020 г. на РС Чепеларе. Молителката твърди, че е поискала присъждане на разноски, за всички съдебни инстанции, съответно на отхвърлената част от иска, а съдът се е произнесъл единствено по разноските в касационното производство. Иска се допълване на решението в частта му за разноските, като се присъдят сторените разноски за останалите съдебни инстанции. Ответникът по молбата А. М. Б. не взема становище. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че молбата за допълване на постановеното решение в частта му за разноските е редовна и допустима, а по същество и основателна поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Когато е сезиран с претенция за разноски, съдът следва да се произнесе по нея с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция /арг. от чл.81 ГПК/, като при промяна на постановения резултат по съществото на спора, следва да бъдат съответно преизчислени и присъдените от тях разноски в съответствие с правилата на чл.78 ГПК. В случая, молбата е подадена в едномесечния срок от постановяване на окончателното решение по спора. В касационната жалба на молителката /ответник по иска/ е направено искане за присъждане на разноските във всички съдебни инстанции, което било поддържано нейния процесуален представител в проведеното открито заседание по делото. От данните по делото е видно, че за всяка съдебна инстанция молителката е представила списък по чл.80 ГПК /л.256, л.39 и л.75/, но липсва произнасяне на съда за предходните съдебни инстанции. Предвид изложените съображения, молбата за допълване по чл.248, ал.1 ГПК е основателна, поради което в полза на ответницата следва да се присъдят сторените по делото разноски, съответно в размер на 800,40 лева пред първоинстанционния съд и 838,57 лева пред въззивния. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение