Определение № 60234 от 21.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2467/2020 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Предявени са искове от П. Т. А. по чл. 47, ал. 2 и ал. 1 ЗМТА за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 471 от 23. 04. 2015 г. по арб. д. № 471/2015 г. по описа на арбитър Б. Г.. С решението П. Т. А. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София сумата от 4004, 13 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по арбитражното производство в размер на 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 510, 29 лв. Ищецът твърди, че за образуваното арбитражно дело е разбрал от изпратената му покана за доброволно изпълнение по образуваното изп. д. № 20158610401228 по описа на ЧСИ Д. В., като изразява становище, че връчването на поканата за доброволно изпълнение не представлява уведомяване за арбитражното решение. Поддържа, че не е уведомен предварително за подадената срещу него искова молба и за образуването на арбитражното производство, не му е връчван препис от исковата молба и декларацията за безпристрастност на арбитъра, не му е указано правото да подаде отговор на исковата молба, не е призован за арбитражното заседание и по независещи от него причини не е взел участие в производството, както и не е получил препис от арбитражното решение, като прави позоваване на основанията за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 3, 4 и 6 ЗМТА. Излага доводи за нищожност на арбитражното решение, тъй като е постановено по неарбитрируем съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК спор, а именно по спор, по който една от страните /ищецът/ е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Претендира присъждане на разноски. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД прави възражение, че исковете са предявени срещу ненадлежна страна, тъй като вземането му, предмет на арбитражното дело, е прехвърлено с договор за цесия от 8. 08. 2018 г. на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД. Поддържа, че исковата молба е недопустима с оглед подаването й след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл. 48 ЗМТА. Твърди, че въз основа на арбитражното решение е образувано изпълнително дело, по което на ищеца при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК - чрез работодателя му на 25. 11. 2015 г. е връчена покана за доброволно изпълнение. По делото били извършени изпълнителни действия и удържани суми за удовлетворяване на вземането на дружеството. Същевременно сочи, че арбитражното решение е било изпратено на ищеца за връчване с товарителница № 1000006671456 на посочения в договора на страните адрес за кореспонденция. На товарителницата било отбелязано, че решението не е било получено поради грешно посочен адрес, поради което на основание чл. 32, ал. 1 ЗМТА следвало да се приеме за редовно връчено. Наред с това излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: Видно от намиращото се в приложеното гр. д. № 4294/2015 г. на Софийски градски съд, по което е постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист въз основа на решението по арбитражно дело № 471/2015 г. на арбитър Б. Г., известие от „Еконт експрес“ до ищеца П. Т. А. е изпратено арбитражното решение на посочения в договора за револвиращ заем на страните адрес за кореспонденция: гр. Добрич, [улица], но е върнато невръчено с отбелязване „отсъствие“ на получателя. От придружително писмо, с което до „ЕС Груп Хюмън кепитъл“ ЕООД в качеството на работодател на ищеца, на адрес в гр. София, са изпратени запорно съобщение по изп. д. № 20158610401228 на ЧСИ Д. В. и до ищеца покана за доброволно изпълнение, и от последните два документа се установява, че запорното съобщение и поканата за доброволно изпълнение са връчени на 25. 11. 2015 г. на А. У., служител на посоченото дружество. В поканата за доброволно изпълнение, за която в исковата молба се съдържа признание, че е получена от ищеца, е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26. 06. 2015 г. от СГС въз основа на решение по арбитражно дело № 471/2015 г., като съгласно изпълнителния лист П. Т. А. е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД следните суми: 4 004, 13 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23. 04. 2015 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 640, 29 лв. Видно от поканата към нея е приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. Със запорното съобщение, връчено на работодателя на ищеца, е наложен запор върху вземанията за трудово възнаграждение на П. А. до размера на посочените в съобщението суми. От представените от ответника преводни нареждания от 14. 12. 2015 г., 18. 01. 2016 г., 15. 02. 2016 г. и 15. 04. 2016 г се установява, че по цитираното изпълнително дело от ЧСИ Д. В. са били извършвани преводи на парични суми в полза на взискателя „Профи кредит България“ ЕООД за удовлетворяване на вземането му. По допустимостта на исковете: Настоящият състав, като съобрази така установените факти и обстоятелства, намира, че исковата молба е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което исковете са недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА допустимостта на иска по чл. 47 ЗМТА е обусловена от предявяването му в тримесечен срок, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая по делото липсват доказателства изпратеното от арбитражния съд на ответника по арбитражното дело П. А. решение по арб. д. № 471/2015 г. на арбитър Б. Г. да му е било връчено редовно. Неоснователно е възражението за недопустимост на исковете поради изтичане на тримесечния преклузивен срок съобразно чл. 32, ал. 1 ЗМТА, предвид удостоверяване на опита за връчване. За да бъде приложена фикцията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, е необходимо местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя /настоящ ищец/ да не могат да бъдат намерени след старателно издирване. В настоящия случай арбитражното решение е изпратено само на адреса, посочен в договора за револвиращ заем, върнато е с отбелязване, че адресатът отсъства от адреса и не са налице данни за издирване на постоянния, респективно настоящия адрес на П. А., поради което фикцията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА не може да бъде приложена. За преценка допустимостта на исковете с оглед спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва обаче да се съобрази приетата като доказателство по делото покана за доброволно изпълнение. Съгласно практиката на ВКС – определение № 17 от 20. 01. 2016 г. по ч. т. д. № 3579/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 613 от 24. 09. 2013 г. по ч. т. д. № 3099/2013 г. на ВКС, II т. о., определение № 31 от 22. 01. 2016 г. по ч. т. д. № 1982/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 153 от 04. 02. 2016 г. по т. д. № 930/2015 г. на ВКС, II т. о., определение № 175 от 10. 07. 2018 г. по т. д. № 1308/2017 г. на ВКС, I т. о., определение № 231 от 23. 04. 2018 г. по ч. т. д. № 613/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 132 от 23. 02. 2018 г. по ч. т. д. № 464/2018 г. на ВКС, II т. о., определение № 244 от 26.04.2018 г. по ч. т. д. № 168/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се счита за начало на срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. В случая поканата за доброволно изпълнение, съдържаща достатъчно данни за арбитражното решение и възпроизвеждаща диспозитива му, както и приложеното към нея копие на изпълнителния лист са били връчени на ищеца чрез неговия работодател на 25. 11. 2015 г. Връчваното чрез работодател на адресата е уреден в чл. 46, ал. 2 ГПК способ за връчване на книжа, поради което следва да се приеме, че поканата е била връчена редовно на ищеца на посочената дата. Считано от 25. 11. 2015 г. е започнал да тече предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА тримесечен срок. Към датата на подаване на исковата молба по чл. 47 ЗМТА – 4. 11. 2020 г. този срок е изтекъл, поради което предявените искове за прогласяване нищожността на арбитражното решение, евентуално – за отмяната му са недопустими. Следва да се изтъкне, че ответникът признава, че поканата за доброволно изпълнение по посоченото дело му е връчена, като по делото се установява налагането на запор върху вземането му за трудово възнаграждение и извършването на плащания от частния съдебен изпълнител за удовлетворяване на вземането по арбитражното решение на взискателя, ответник в настоящото производство през 2015 – 2016 г. Посочените обстоятелства също сочат, че ищецът е узнал за арбитражното решение през 2015 г. По изложените съображения производството по исковата молба на П. Т. А. от 4. 11. 2020 г. за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 471 от 23. 04. 2015 г. по арб. д. № 471/2015 г. по описа на арбитър Б. Г. следва да бъде прекратено като недопустимо. На ответника по иска – търговско дружество, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение