Определение № 576 от 24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 550/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „Юробанк България”АД срещу протоколно определение от 06.02.2023г. по в.гр.д.№ 2244/2022г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 състав, с което производството по делото, образувано по искова молба, предявена по реда на чл.422 ГПК, е спряно на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до приключване на производството по преюдициално запитване до СЕС, отправено с определение от 12.05.2022г. по въззивно гражданско дело № 865/2022г. на САС. С частната жалба се иска отмяна на постановеното определение по съображения, че съгласно разпоредбата на чл.631 ГПК с отправяне на преюдициалното запитване съдът спира производството само и единствено по делото, по което е отправено искането. Законът не урежда спиране на всички производства, а в случая запитването е отправено по в.гр.д.№ 865/2022г., поради което производството по в.гр.д.№ 2244/2022г. не следва да се спира на това основание. За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното: С определение № 328 от 09.05.2023г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело №1/2022г. Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, в съдебно заседание на 17 май 2023 г., отклони искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 1/2022 г. по описа на ВКС по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд.“ Поради това са налице предпоставките за възобновяване на производството по настоящото дело. Мнозинството от настоящия състав счита, че отговорът на въпроса, предмет на посоченото тълкувателно решение, произнасянето по който беше отклонено, е отрицателен - определението за спиране, постановено в случая от състав Апелативен съд София, с което този съд е спрял висящото пред него въззивно производство поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване по друго дело, не подлежи на обжалване. Съображенията на мнозинството от състава за необжалваемост на атакуваното определение, водещо до недопустимост на подадената частна жалба и оставянето й без разглеждане произтичат от следното: Така както отправянето на преюдициално запитване е резултат на суверенна преценка на запитващия национален съд, чието определение за спиране не подлежи на обжалване, така независима и автономна е и преценката на следващ съд, когато спира производството по висящото пред него дело поради вече отправено преюцициално запитване. Основанието, причината, необходимостта от спиране и в двете хипотези са идентични - гарантиране еднаквото прилагане на правото на ЕС. Целта на спирането на производството и в двете хипотези е възприемане на тълкуване, което е в унисон с правото на ЕС. Идентичността на предприетото процесуално действие предпоставя и еднакъв режим за обжалваемост на постановения акт. И в двете хипотези на спиране преценката на съда коя е приложимата за спора материалноправна норма, дали за правилното му разрешаване следва да се приложи разпоредба от правото на ЕС или да съобрази акт СЕС, е част от същинската правоприлагаща дейност. Последната е вътрешно присъща и е изцяло в компетентността на съответния решаващ съд. Проверката за правилността на преценката на последващия постановяващ спиране съд за относимост на нормите на правото на ЕС към предмета на спора; инстанционната преценка дали отправеното от друг съд преюдициално запитване е от съществено значение за произнасянето по същество по конкретния спор; контролът дали преюдициалното заключение ще бъде необходимо за разрешаване на спорните въпроси при изяснените по делото факти и обстоятелства, биха се явили неоправдана намеса в процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил спиране, за да изчака и приложи към спора резултата от преюдициалното заключение. Така както квалификацията на спорното материално право и преценката на относимите за спора правни норми е в суверенната власт на конкретния решаващ съд, така и становището му, че следва да приложи пряко на правото на Съюза, предмет на тълкуване в отправено преюдициално запитване до СЕС, е изключително правомощие на същия съд. Обратното становище означава контрол върху вътрешното убеждение на националната юрисдикция да приложи норма от правото на ЕС, която не е допустима на този етап от производството. Изводът за необжалваемост на определението за спиране при отправено вече искане за преюдициално заключение не обуславя за резултат безконтролност на акта на постановилия го съд - проверката за законосъобразност на определенията, които не подлежат на самостоятелно обжалване се извършва при инстанционната проверка на постановения от този съд акт по съществото на спора. Същевременно принципът за решаване на спора в разумни срокове не следва да ограничава и да бъде за сметка на разумното прилагането на принципа за ефективност и законосъобразност на резултата от съдебното производство. Като последно съображение следва да се посочи и сходството на определението на последващия съд за спиране на производството на основание вече отправено преюдициално запитване с определението за спиране, постановено от състав на ВКС, поради образувано тълкувателно дело пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение. Съгласно мотивите по т.2 от ТР №8/2013г. на ОСГТК - да се допусне обжалване на постановено в тази хипотеза от състав на ВКС определение за спиране, би означавало да се допусне контрол на неговата преценка за това дали изведените от жалбоподателя правни въпроси, които са включени в предмета на тълкувателното дело, са обусловили изводите на въззивния съд. Това би довело до косвен контрол от друг състав върху преценката за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ по ч. т. дело № 550/2023 г. на I т.о. на ВКС В отлика от мнозинството на състава застъпвам становището, че определенията, с които се спира исковото производство поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд, са обжалваеми. Съображенията ми са следните: С ТР № 8/07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че спирането на производството по отнесен до съда за разрешаване правен спор може да бъде осъществено само на изрично предвидените в закона основания. Актът, с който се постановява спиране, забавя развитието на гражданското съдопроизводство, поради което основанията за спиране са изчерпателно предвидени в закона, и разпоредбата трябва да се прилага стриктно. Като преграждащо развитието на делото определението за спиране е обжалваемо съобразно предвиденото в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. В същото време определението за спиране по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК е преграждащо, но неговата обжалваемост е изрично изключена. Разпоредбата е в унисон с практиката на СЕС по тълкуване на чл. 19, § 3, б. „б“ ДЕС, чл. 267 ДФЕС, както и на чл. 23 от Статута на СЕС, която е приема, че отправянето на преюдициално запитване е въпрос на суверенна преценка на националния съд. Процесуалният въпрос, който се поставя в случая, е дали определението, с което се спира исковото производство поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд, се подчинява на общия режим или попада в изключението по чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК. На първо място следва да се има предвид, че националният ни процесуален закон не предвижда възможност да бъде спряно исково производство до постановяване на решение от СЕС поради отправено преюдициално запитване от друг съд. Такава хипотеза не е регламентирана в чл. 229 ГПК, нито в чл. 23 от Статута на СЕС. В практиката обаче се е наложило разбирането, че спиране в такъв случай следва да бъде допуснато, тъй като с решението на СЕС се дава тълкуване на норми от съюзното право, което се явява задължително за всички съдилища в ЕС – чл. 267 ДФЕС. Извод в полза на спирането се налага с оглед принципа за процесуална икономия и избягване мултиплицирането на идентични преюдициални запитвания по аргумент от чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС. Наред с това, в полза на това разбиране практиката на СЕС и доктрината сочат приложението на принципа за равностойност, който изисква приложимите национални процесуални правила да се прилагат по еднакъв начин по отношение на искове и жалби, основаващи се на право на Съюза, и такива, основаващи се на вътрешното право. Поставя се въпросът коя е тази национална правна норма, която се прилага в такъв случай, след като няма изрична регламентация в ГПК. Неприложимо е основанието по т. 7, ал. 1, чл. 229 ГПК, тъй като изричната законова уредба на чл. 631, ал. 1 ГПК не обхваща случаите на спиране на съдебни производства по дела, различни от това, по което е отправено преюдициалното запитване. Спирането на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК се допуска, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Тъй като с решението на СЕС се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а съдът не се произнася нито по фактите, нито по съществото на спора, то не може да се приеме, че дело, образувано пред СЕС, съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Следователно тази норма също не може да послужи за правно основание, на което да бъде допуснато спиране на исково производство, поради отправено до СЕС запитване по друго дело. Най – близка за неуредената хипотеза е нормата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, която изисква исковият съд да спре производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Това разрешение е оправдано с оглед спецификата на производството по чл. 267 ДФЕС и обстоятелството, че СЕС дава тълкуване на съюзното право и заключение за съответствието на приложима национална норма с това право. Определението, с което се допуска спиране в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, като преграждащо производството по делото, подлежи на обжалване. При приложението на тази разпоредба с оглед принципа на равностойност в хипотезата на спиране поради отправено преюдициално запитване по друго дело, се налага извод за обжалваемост и на това определение. На второ място, отправянето на преюдциално запитване създава специфична процесуална връзка между запитващата юрисдикция и СЕС, която извежда правния въпрос на наднационално ниво. За пълноценното реализиране на това правоотношение правото на ЕС предвижда гаранции, една от които е изключване на инстанционния контрол, предвиден от националната правна система, по отношение на акта, с който се отправя питането и се препятства по-нататъшното развитие на производството до постановяване на акт от СЕС. Запитващата юрисдикция е защитена от всякакви вмешателства, които могат да я разубедят, или дори да попречат да отправи запитването си, или да я мотивират да го оттегли. Единствено страните по главното дело, Комисията на ЕС, държавите членки, генералният адвокат, определен по делото, и други европейски институции могат да дават становище как да се развие производството, т. е. да интервенират върху неговия ход. Преди да сезира СЕС националният съд трябва да е изяснил фактическата обстановка по делото, както и въпросите относно приложимото национално право. Той трябва да е дал възможност на страните по делото да изразят становище и да е събрал всички доказателства. Практиката е наложила разрешението, че предварителното установяване на релевантните за спора факти е процесуална предпоставка, при липсата на която преюдициалното запитване е недопустимо, т. е. за наличието на която съдът на ЕС следи служебно. Очертаната от националния съд фактическа обстановка обвързва СЕС, независимо, че той не събира доказателства и не разглежда спора по същество. Както беше посочено по-горе, единствено СЕС е компетентен да установи допустимостта на преюдициалното запитване като отхвърли отправеното от националната юрисдикция преюдициално запитване, защото приеме за съвсем очевидно, че исканото тълкуване на общностното право няма никаква връзка с действителността, или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество, или още когато Съдът не разполага с необходимите фактически и правни елементи, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси. С постановяване на определението за спиране на исковото производство поради отправено от друг съд преюдициално запитване процесуално правоотношение между СЕС и този съд не възниква. Той се оказва трета за възникналото правоотношение страна. Съдът на ЕС няма как да извърши проверка дали фактите по последващо спряно производство очертават наличието на връзка с норма от общностното право, т. е. могат да бъдат субсумирани под национална правна норма, за която да бъде дадено полезно заключение дали съответства на норма от съюзното право, съответно е необходимо норма от съюзното право да бъде тълкувана. При възприемане на тезата за необжалваемост на определението, с което състав спира производството заради отправено по друго дело преюдициално запитване, няма орган който, преценявайки фактите по спора, да провери дали действително преграждането на исковото производство е оправдано с цел постигане на полезен ефект от очакваното разрешение на поставения за тълкуване въпрос пред СЕС. Друг аргумент в полза на обжалваемостта на визираното определение за спиране е, че страните по това дело остават без защита, тъй като те не разполагат нито с право на участие в производството пред СЕС, за разлика от страните по главното делото, нито имат възможност да се защитят срещу неуместно предприетото спиране. Изводът от изложеното по-горе е, че по отношение на определението, с което се спира производство поради отправено преюдициално питане по друго дело, се подчинява на общите правила на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 229 ГПК и подлежи на контрол за законосъобразност. Инстанционният контрол не може да постави под риск съществуването на възникналото национално процесуално правоотношение между Съда и запиталата го юрисдикция. Контролът, следва да включва проверка дали действително от друг съд е отправено преюдициално запитване до СЕС; установените по делото факти могат ли да се субсумират под правна норма от правото на Европейския съюз, чието тълкуване или валидност е поискано от друг национален съд, включително на друга държава членка, или под национална правна норма, чието съответствие с правото на ЕС се търси; висящо ли е производството по преюдициалното запитване. Отмяната на определението за спиране не може да се окаже пречка за постановилия го съд самостоятелно да сезира СЕС. По изложените съображения подписвам определението с особено мнение. съдия Десислава Добрева: