Определение № 4021 от 13.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1254/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 1316/28.02.2024 година, подадена от адвокат К. Г. Т., като процесуален представител на С. В. В. срещу определение № 105/19.02.2024 година на Апелативен съд Велико Търново, трети граждански и търговски състав, постановено по ч. гр. д. № 60/2024 година. С обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново е оставил без разглеждане подадената от адвокат К. Г. Т., като процесуален представител на С. В. В. срещу определение № 82/17.01.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр.д. № 575/2023 година, частна жалба с вх. № 921/19.01.2024 година, като е прекратил производството по ч. гр. д. № 60/2024 година по описа на Апелативен съд Велико Търново. В частната жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменени като делото бъде върнато на Апелативен съд Велико Търново за разглеждане на подадената от адвокат К. Г. Т., като процесуален представител на С. В. В. срещу определение № 82/17.01.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр.д. № 575/2023 година, частна жалба с вх. № 921/19.01.2024 година и за произнасянето по същата. Ответникът по частната жалба Районен съд Елена е подал отговор с вх. 1801/20.03.2024 година, с който е изразил становище, че същата е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане. Адвокат К. Г. Т., като процесуален представител на С. В. В. е бил уведомен за обжалваното определение на 22.02.2024 година, като частната му жалба е с вх. № 1316/28.02.2024 година. Предвид на това е спазен определения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съставът на Апелативен съд било Търново е изложил съображения за това, че производството е образувано по частна жалба, подадена от името на С. В. В., от адвокат К. Г. Т., срещу определение № 82/17.01.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр. д. № 575/2023 година, с което било прекратено производството по делото на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от предявения иск. В жалбата били направени оспорвания на подписа на ищеца В. върху изявленията за оттегляне на пълномощията на адвокат Т. и за оттегляне на иска. Направено било искане обжалваното определение да бъдело отменено и делото да бъдело върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Ответникът по частната жалба Районен съд Елена считал същата за недопустима, като подадена от лице без представителна власт. Съставът на Апелативен съд Велико Търново, като вземал предвид изложените от страните доводи и данните по делото намирал, че производството пред Окръжен съд Велико Търново било образувано по предявен от С. В. В., чрез адвокат К. Г. Т., срещу Районен съд Елена иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ. На 17.01.2024 година по делото била постъпила молба за прекратяване на производството, към която били приложени лична карта на В., заявление, подписано собственоръчно от него, за оттегляне на пълномощията на адвокат. К. Г. Т. и за цялостен отказ от предявения иск, както и приложени ксероксни копия на заявление за оттегляне на всички пълномощия, дадени на адвокат Т., и за отказ от иска по гр.д. № 575/2023 година по описа на Окръжен съд Велико Търново, и оттегляне на пълномощно, последните два документа с нотариална заверка на подписа и съдържанието. С оглед обстоятелството, че нотариално заверените документи били приложени в ксероксни копия, била изискана информация от К. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Елена, вписан под № 597 в регистъра на Нотариалната камара относно извършените заверки и препис от заверените документи. Постъпило било писмо вх. № 1023/14.02.2024 година от нотариус К. К., с което уведомявал съда, че заявителят по нотариални производства, с рег. № /16.01.2024 година, с рег. № 93/16.01.2024 година, с рег. № 94/16.01.2024 година и с рег. № 95/16.01.2024 година бил С. В. В., на който била снета самоличността от представената от него лична карта, след което била извършена заверка на подписа и съдържанието на представените от него документи-заявление и оттегляне на пълномощно. Приложени биле заверени от нотариуса копия на документите. Съставът на Апелативен съд Велико Търново считал жалбата за недопустима, тъй като била подадена от лице без представителна власт. В чл. 35 от ГПК било регламентирано правото на страна по делото по всяко време да оттегли пълномощието си, което била дала във връзка със защитата по това дело, като уведоми за това съда. В конкретния случай било видно, че първоинстанционния съд бил уведомен от ищеца С. В. В. за оттегляне на пълномощията от адвокат К. Г. Т., като било направено искане за прекратяване на производството, поради отказ от иска. И двете изявления-за оттегляне на пълномощията и за отказ от иска били извършени с нотариална заверка на подписа и съдържанието. С оглед на официалната удостоверителна сила на извършените нотариални заверки, въззивният съдебен състав нямал основание да се съмнява в автентичността на изявленията, направени от В. в лично качество за оттегляне на пълномощията и за отказ от предявения иск. С оглед на това, че процесуалният представител не разполагал със самостоятелни права, включително и с право на жалба срещу определението за прекратяване, то адвокат К. Т. не се явявал легитимиран да представлява повече страната и съответно да подаде конкретната частна жалба. Съставът на Апелативен съд Велико Търново бил обвързан от волята на страната да не бъдела представлявана от адвокат К. Г. Т., което обуславяло недопустимостта на подадената частна жалба с последицата същата да бъдела оставена без разглеждане. По гр. д. № 575/2023 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е получено молба с вх. № 799/17.09.2023 година, подадена от Районен съд Елена и С. В. В., с която се заявява, че страните са постигнали доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията си, поради което искат производството да бъде прекратено. Наред с това е приложено и заявление от В., че оттегля даденото на адвокат К. Г. Т. пълномощно с рег. № 2375/19.07.2022 година на К. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Елена, вписан под № в регистъра на Нотариалната камара, като на основание чл. 233 от ГПК прави отказ от спорното право по гр. д. № 575/2023 година по описа на Окръжен съд Велико Търново и иска производството да бъде прекратено. Подписът на В. под това заявление е заверен с рег. № 94/16.01.2024 година на К. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Елена, вписан под № в регистъра на Нотариалната камара, който нотариус е извършил и нотариална заверка на съдържанието на документа с рег. № 95/16.01.2024 година. Освен това е представен и документ, озаглавен „оттегляне на пълномощното“, за посоченото по-горе и извършено от С. В. В. оттегляне с нотариална заверка на подписа с рег. № 92/16.01.2024 година и на съдържанието с рег. № 93/16.01.2024 година на посочения по-горе нотариус. От така посочените документи следва извода, че В. е оттеглил дадените на адвокат К. Г. Т. пълномощия. Поради което след уведомяването на съда за това оттегляне Т. няма качеството на процесуален представител и не може да извършва процесуални действия от името на В., включително и да подава частни жалби срещу постановените по делото определения, включително и срещу това за прекратяване на производството. Процесуалният представител няма качеството на самостоятелна страна в исковото производство и участието му в него е предопределено от сключения между него и съответната страна договор за правна помощ и съдействие. Разпоредбата на чл. 35 от ГПК дава право на страната да оттегли дадените от нея пълномощия по всяко време, като уведоми за това съда. От момента на уведомяването на съда процесуалният представител, чиито правомощия са оттеглени, губи качеството на такъв. Той не разполага с възможността да оспорва загубата на това си качество, навеждайки доводи, че направеното оттегляне е порочно и не може да породи действие. Доколкото има такава възможност тя принадлежи на страната предприела действието, но не и на процесуалния представител с оттеглено пълномощно. В противен случай би могло да се стигне до ситуация при която страната да се окаже представлявана от представител, който тя не желае да е такъв. Поради това представителят, с оттеглени пълномощия не може да извършва процесуални действия от името на страната, твърдейки че представителната му власт не е отпаднала поради порочност на извършеното оттегляне. Предвид на това адвокат К. Г. Т. не е имал процесуалната възможност да подава от името на С. В. В. частна жалба срещу определение № 82/17.01.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр.д. № 575/2023 година, с оглед на което същата правилно е била счетена от състава на Апелативен съд Велико Търново като подадена от нелегитимирано за това лице. Същевременно предвид на вече оттеглените пълномощия не следва да бъде отправяно питане до В. за евентуалното потвърждаване на извършените от адвокат Т. процесуални действия, доколкото той вече изрично е заявил нежеланието си да не бъде представляван от него. В случая определение № 82/17.01.2024 година на Окръжен съд Велико Търново, постановено по гр.д. № 575/2023 година следва да бъде връчено лично на С. В. В. и той да прецени дали да упражни правото си на обжалване, било лично, било като упълномощи за това съответен процесуален представител. С оглед на горното обжалваното определение № 105/19.02.2024 година на Апелативен съд Велико Търново, трети граждански и търговски състав, постановено по ч. гр. д. № 60/2024 година трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение