Определение № 5781 от 11.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4218/2025 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Еврохид“ ЕООД, представлявано от управителя Ц. Б. М., за отмяна на влязлото в сила като необжалваемо въззивно решение №112 от 28.04.2025г. по в.гр.д.№87/2025г. на Окръжен съд – Перник за потвърждаване на решение №960 от 07.11.2024г. по гр.д.№1992/2024г. на Районен съд - Перник, с което е отхвърлен изцяло иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за признаване за установено, че Адвокатско дружество „А. и В.“ и адв. А. А. дължат солидарно на Ц. Н. П. сума в размер на 1 800 лева - дадено на отпаднало основание по договор за правна помощ № 30188/21.03.2022г., сключен между Адвокатско дружество „А. и В.“ и „Еврохид“ ЕООД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 4838/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, като неоснователен. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. В срока по чл.306, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, ІІІ гр.отд. при данните по делото намира следното: Молителят сочи основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Молителят сочи и основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Целта е да се гарантира правото на защита на страните в процеса, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по независещи от тях причини. Молителят сочи основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, което счита, че е приложимо в случая доколкото той е заявител в заповедното производство, но в производството по чл.422, ал.1 ГПК е участвал не той, а лицето, на което той е цедирал спорното вземане след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 ГПК. Съгласно т.10б от Тълкувателно решение № по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. При частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.о.