Определение № 100 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С молба от 24.03.2011 г. И. К. Г. е поискал поправка на очевидна фактическа грешка и изменение в частта за разноските на постановено на 25.02.2011 г. решение по делото. Съставът на съда е установил очевидната фактическа грешка служебно и се е произнесъл за отстраняването и с определение от 21.03.2011 г., обявено на 28.03.2011 г., с което счита първата част от искането за уважено. По искането по чл.248 ГПК: С решението си съдът е приел, че И. Г. не е доказал, че е направил разноски – не е отразено заплащането на такива в представения от него договор за процесуално представителство, поради което и неговото искане е неоснователно. И. Г. твърди, че изводът на съда е неправилен, т.к. съгл. чл.36,ал.4 Закона за адвокатурата възнаграждението може да бъде уговорено с оглед изхода от делото, още повече, че той е в затруднено материално положение, в което е поставен от процесната сделка. Насрещните страни Л. Н. К., В. Н. К., Д. Н. К., Н. Н. К. и Е. Г. Т. с писмен отговор твърдят, че молбата е неоснователна, защото представеното от адв. Ц. пълномощно не е подписано от И. Г., поради което не е налице основание за заплащане на хонорар. Молбата е в срок. Както съдът е отразил и в решението си, в представения договор за процесуално представителство (л.14), сключен между И. Г. и адвокат Ц. е отразено уговорено възнаграждение в размер на 400 лева за защита пред ВКС, но в частта „внесена сума” не е отразено плащането на никаква част от тази сума. Договорът е подписан от клиента И. Г.. Поради което и изводът на настоящия състав остава непроменен: съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК от значение за присъждането на разноски, включително възнаграждение за един адвокат, е те да бъдат направени, заплатени преди това. Който претендира разноски, следва да докаже, че ги е направил (вече). Съдът преценява доказателствата за това. В случая И. Г. не е доказал, че е заплатил адвокатски хонорар. В настоящата молба той и не твърди това. Поради което и искането за присъждане на разноски, евентуално за изменение на решението в частта за разноските, е неоснователно. Посочената от И. Г. и адв. Ц. разпоредба на чл.36,ал.4 ЗА се отнася само до начина на уговарянето на възнаграждението и не съдържа правило за присъждане на разноски от съда. Воден от горното съдът