Определение № 7582 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6182/2026 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Н. М. Р., гражданин на Ирак, чрез адв. Т. Райков срещу определение № 20000/21.05.2026 г. постановено по адм. дело № 5435/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 5245 от 23.10.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), като недопустима поради неотстраняване на редовности и е прекратено производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна. Релевирани са твърдения, че в случая не са били налице условията за приложение на правилото на чл. 76, ал. 5 ЗУБ. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема частната жалба за допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Административен съд София-град е сезиран с жалба, подадена от Н. М. Р., гражданин на Ирак, срещу решение № 5245 от 23.10.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет с което е отнет предоставения му хуманитарен статут. С разпореждане № 18718/15.05.2026 г. на АССГ, 21-ви състав съдът е оставил без движение жалбата, като е дал указания в 7-дневен срок за отстраняване нередовностите, посочени в мотивната част на определението на съда. С молба от 20.05.2026 жалбоподателят в посочения от съда срок е отстранил частично посочените нередовности-представил е жалбата в оригинал, пълномощно по делото, посочил е данни за жалбоподателя. В случая, обаче, не са представени доказателства относно спазване срока на обжалване на оспорвания акт. В молбата от 20.05.2026 г. се твърди, че оспорваното Решение № 5245/23.10.2025 г. не е получено от жалбоподателя, като същият е разбрал за отнетия хуманитарен статут едва в хода на воденото друго съдебно производство. По делото са налице доказателства за връчване на Решение № 5245/23.10.2025 г. за отнемане на хуманитарен статут на жалбоподателя, които съдът е посочил в разпореждане № 18718/15.05.2026 г. на АССГ, 21-ви състав. На стр. 59 от делото е представена справка за адресна регистрация на жалбоподателя Н. М. Р. в гр. София, [жк], [адрес]. Именно на този адрес е изпратено писмо с обратна разписка –л. 34, на която е отбелязано "непотърсена". В този смисъл съдът не споделя възраженията в молбата от 20.05.2025 г., че по делото липсват доказателства за връчване на акта и липсва процедура "издирване на адрес". Според настоящия състав, правилно с оглед невъзможността за връчване на този адрес е прието от първостепенния съд, че са налице предпоставките по смисъла на чл. 76, ал. 5 ЗУБ решението да се счита връчено. Същевременно обаче нередовностите не са отстранени, независимо, че са връчени редовно на процесуалния представител адв. Т. Райков на 18.05.2026 г. Не са представени доказателства за спазване на срока по чл. 149 АПК, предвид разпоредбата на чл. 158, ал. 3 от АПК, когато нередовностите не бъдат отстранени в 7 дневен срок, жалбата се оставя без разглеждане. По тези съображения, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение